Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
A Job progovori i reče:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
“O, kad bi se jad moj izmjeriti mog'o, a nevolje moje stavit' na tezulju!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Teže one jesu od sveg pijeska morskog, i stoga mi riječi zastraniti znaju.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Strijele Svesilnoga u mojem su mesu, ljuti otrov njihov ispija mi dušu, Božje se strahote oborile na me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
TÓa, kraj svježe trave njače li magarac, muče li goveče kraj punih jasala?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Zar hranu bljutavu jedemo bez soli? Zar kakove slasti ima u bjelancu?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Al' ono što mi se gadilo dotaći, to mi je sada sva hrana u bolesti.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
O, da bi se molba moja uslišala, da mi Bog ispuni ono čem se nadam!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
O, kada bi me Bog uništiti htio, kada bi mahnuo rukom da me satre!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Za mene bi prava utjeha to bila, klicati bih mog'o u mukama teškim što se ne protivljah odluci Svetoga.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Zar snage imam da mogu čekati? Radi kakve svrhe da ja duže živim?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Zar je snaga moja k'o snaga kamena, zar je tijelo moje od mjedi liveno?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Na što se u sebi osloniti mogu? Zar mi svaka pomoć nije uskraćena?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Tko odbija milost bližnjemu svojemu, prezreo je strah od Boga Svesilnoga.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Kao potok me iznevjeriše braća, kao bujice zimske svoje korito.
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Od leda mutne vode im se nadimlju, 'bujaju od snijega što se topit' stao;
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
al u doba sušno naskoro presahnu, od žege ishlape tada iz korita.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Karavane zbog njih skreću sa putova, u pustinju zađu i u njoj se gube.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Karavane temske očima ih traže, putnici iz Šebe nadaju se njima.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
A kad do njih dođu, nađu se u čudu, jer su se u nadi svojoj prevarili.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
U ovom ste času i vi meni takvi: vidjeste strahotu pa se preplašiste.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Rekoh li vam možda: 'Darujte mi štogod, poklonite nešto od svojega blaga;
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
iz šake dušmanske izbavite mene, oslobodite me silnikova jarma?'
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Vi me poučite, pa ću ušutjeti, u čem je moj prijestup, pokažite meni.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
O, kako su snažne besjede iskrene! Al' kamo to vaši smjeraju prijekori?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Mislite li možda prekoriti riječi? TÓa u vjetar ide govor očajnikov!
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Nad sirotom kocku zar biste bacali i sa prijateljem trgovali svojim?
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
U oči me sada dobro pogledajte, paz'te neću li vam slagati u lice.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Povucite riječ! Kakve li nepravde! Povucite riječ, neporočan ja sam!
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Zar pakosti ima na usnama mojim? Zar nesreću svaku okusio nisam?
