< Йов 6 >
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Oe, ka kângairunae heh, yawcu dawk khing haw pawiteh, ka khang e runae naw hai, yawcu khingnae dawk phat naseh.
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Bangkongtetpawiteh, palang teng e sadi hlak hai a ri han doeh. Hatdawkvah ka dei payon toe.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Bangkongtetpawiteh, Athakasaipounge ni a ka e pala teh kai thung vah ao, ahnimae a sue hah ka muitha ni a nei. Cathut takinae hah ka hmalah a kamnue.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Kahrawng e la ni hram a papnae koe a hram boimaw,
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Atuinae kaawm hoeh e bu teh palawi laipalah ca thai han maw. Aduirakei ka pangaw e dawk atuinae bangmaw kaawm.
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Ka hringnae ni, a tek han a ngai hoeh e, kai hanelah, panuettho e rawcanaw doeh.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Oe, kahei e heh ka hmawt haw pawiteh, Cathut ni ngai poung e na poe haw pawiteh.
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Pahren lahoi Cathut ni vek na khei haw na seh, A kut na pho sin nateh vitkatip lah, na tâtueng haw naseh,
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Hottelah nakunghai, ka lungmawngnae ka tawn rah. Patawnae ni na tha hoeh nakunghai ka lunghawi han rah. Bangkongtetpawiteh, tami kathounge lawk hah kâhrawk mahoeh.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Bangpatete thaonae maw ka tawn teh, ka ngaihawi han rah. Ka poutnae hah, banglamaw ao teh, ka hringnae ni a saw sak han rae te,
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Ka thaonae heh lungsong thaonae lah maw ao. Ka takthai he rahum lah maw a tho.
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Ka thung vah kabawmkung awmhoeh namaw, ka kuepcingnae naw pueng kai koehoi be kampuen toung nahoehmaw.
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Bangpueng katetthai takinae a ceitakhai nakunghai, patawnae ka khang e koevah, a hui koehoi a lungmanae kamnue sak hane doeh.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Ka hmaunawnghanaw teh palang tui patetlah yuengyoe kampuen e doeh, dawngdengca dawk kahmat e palang tui patetlah ao awh.
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Tui a kamkak e kecu dawkvah a tamang teh, a thungvah ka kâhrawk e tadamtui patetlah ao.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Abet torei teh, be kahma awh teh, a kâan torei teh amamae hmuen koehoi kahmakata awh.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Amamae a lamthung dawk hoi a kamlang awh teh, nâ lahai cet laipalah kahmakata awh.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Teman miphun kahlawng kacetnaw ni a khet awh teh, Sheba kahlawng kacetnaw ni a ngaihawi awh.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
A ngâhawi awh dawkvah, a lungpout awh. Hawvah a pha awh torei teh, a kaya awh.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Bangkongtetpawiteh, atuvah banglahai na tho awh hoeh toe. Takikatho e na hmu awh teh, na lung a puen awh.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Na poe awh haw, telah ka dei boimaw, hoeh pawiteh, na hnopainaw dawk hoi, kai na ratang nahanelah poe awh ka ti boimaw,
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Hoeh pawiteh, ka tarannaw e kut dawk hoi na rungngang awh haw, ka ti boimaw, hoeh pawiteh, kai ka hnephnap e koehoi na ratang awh ka ti boimaw.
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Na cangkhai awh haw, duem ka o han, lawkkalan hah na panuek sak awh.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Lannae teh, banghloimaw a tha ao. Hateiteh, na lawknaw ni bangmaw a kamceng sak.
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Lawk ka dei e naw heh yonpen hane maw na ngai awh. Ngaihawinae ka tawn hoeh e tami ni a dei e lawk teh, kahlî patetlah doeh ao.
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Nangmouh niteh, naranaw hah na ka pacekpahlek awh, na huinaw hanelah tangkom na tai pouh awh.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Hatdawkvah, pahren lahoi khen awh haw, bangkongtetpawiteh, nangmae hmalah ka lai kathout mahoeh.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Ban awh nateh, lanhoehnae hah awm sak awh hanh, atu totouh ka kangdout e ka lannae heh tawm awh.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Ka lai dawk lanhoehnae ao maw, katui hoi katui hoeh e na kapekkaboe thai awh hoeh maw.