Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
Зови; хоће ли ти се ко одазвати? И коме ћеш се између светих обратити?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
Доиста безумног убија гнев, и лудог усмрћује срдња.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
Ја видех безумника где се укоренио; али одмах проклех стан његов.
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
Синови су његови далеко од спасења и сатиру се на вратима а нема ко да избави.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
Летину његову једе гладни и испред трња купи је, и лупеж ждере благо њихово.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
Јер мука не излази из праха нити невоља из земље ниче.
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
Него се човек рађа на невољу, као што искре из угљевља узлећу у вис.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
Али ја бих Бога тражио, и пред Бога бих изнео ствар своју,
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
Који чини ствари велике и неиспитиве, дивне, којима нема броја;
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
Који спушта дажд на земљу и шаље воду на поља;
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
Који подиже понижене, и жалосне узвишује к спасењу;
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
Који расипа мисли лукавих да руке њихове не сврше ништа;
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
Који хвата мудре у њиховом лукавству, и намеру опаких обара;
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
Дању наилазе на мрак, и у подне пипају као по ноћи.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
Он избавља убогог од мача, од уста њихових и од руке силног.
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
Тако има надања сиромаху, а злоћа затискује уста своја.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Гле, благо човеку кога Бог кара; и зато не одбацуј карање Свемогућег.
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
Јер Он задаје ране, и завија; Он удара, и руке Његове исцељују.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
Из шест невоља избавиће те; ни у седмој неће те се зло дотаћи.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
У глади избавиће те од смрти и у рату од мача.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
Кад језик шиба, бићеш сакривен, нити ћеш се бојати пустоши кад дође.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
Смејаћеш се пустоши и глади, нити ћеш се бојати зверја земаљског.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
Јер ћеш с камењем пољским бити у вери, и зверје ће пољско бити у миру с тобом.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
И видећеш да је мир у шатору твом, кућићеш кућу своју и нећеш се преварити.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
Видећеш како ће ти се умножити семе твоје, и пород ће твој бити као трава на земљи.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
Стар ћеш отићи у гроб као што се жито сноси у стог у своје време.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Ето, разгледасмо то, тако је; послушај и разуми.
