Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
Chama agora; há alguém que te responda? e para qual dos santos te virarás?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
Porque a ira destrói o louco; e o zelo mata o tolo.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
Bem vi eu o louco lançar raízes; porém logo amaldiçoei a sua habitação.
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
Seus filhos estão longe da salvação; e são despedaçados às portas, e não há quem os livre.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
A sua sega a devora o faminto, e até dentre os espinhos a tira; e o salteador traga a sua fazenda.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
Porque do pó não procede a aflição, nem da terra brota o trabalho.
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
Mas o homem nasce para o trabalho, como as faiscas das brazas se levantam para voarem.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
Porém eu buscaria a Deus; e a ele dirigiria a minha fala.
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
Ele faz coisas tão grandiosas, que se não podem esquadrinhar; e tantas maravilhas, que se não podem contar.
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
Que dá a chuva sobre a terra, e envia águas sobre os campos,
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
Para pôr aos abatidos num lugar alto: e para que os enlutados se exaltem na salvação.
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
Ele aniquila as imaginações dos astutos, para que as suas mãos não possam levar coisa alguma a efeito.
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
Ele apanha os sábios na sua própria astúcia; e o conselho dos perversos se precipita.
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
Eles de dia encontrem as trevas; e ao meio dia andem como de noite, às apalpadelas.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
Porém ao necessitado livra da espada, e da boca deles, e da mão do forte.
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
Assim há esperança para o pobre; e a iniquidade tapa a sua boca.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Eis que bem-aventurado é o homem a quem Deus castiga; pois não desprezes o castigo do Todo-poderoso.
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
Porque ele faz a chaga, e ele mesmo a liga: ele fere, e as suas mãos curam.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
Em seis angústias te livrará; e na sétima o mal te não tocará.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
Na fome te livrará da morte; e na guerra da violência da espada.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
Do açoite da língua estarás encoberto; e não temerás a assolação, quando vier.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
Da assolação e da fome te rirás, e os animais da terra não temerás.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
Porque até com as pedras do campo terás a tua aliança; e os animais do campo serão pacíficos contigo.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
E saberás que a tua tenda está em paz; e visitarás a tua habitação, e não falharás.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
Também saberás que se multiplicará a tua semente e a tua posteridade como a erva da terra.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
Na velhice virás à sepultura, como se recolhe o feixe de trigo a seu tempo.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Eis que isto já o havemos inquirido, e assim é; ouve-o, e medita nisso para teu bem.
