Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
Rop berre du; kven svarar deg? Kva engel vil du beda til?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
Mismod slær fåvis mann i hel og brennhug den som lite veit.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
Eg såg ein dåre festa rot, og brått eg laut hans bustad banna.
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
Hans søner hjelpelaus var, uhjelpte trakka ned i porten.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
Hans avling åt dei svoltne upp, dei tok ho tråss i klungergjerde, og snara lurde på hans gods.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
Men naudi ei frå dusti kjem; ulukka ei or jordi renn;
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
nei, mannen vert til møda fødd, som gneistarne lyt fljuga høgt.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
Eg vilde venda meg til Gud og leggja saki fram for honom,
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
som storverk gjer som ei me skynar, fleir’ underverk enn me kann telja,
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
som sender regnet ned på jord og vatnet yver mark og eng,
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
som lyfter låg og liten upp og hjelper syrgjande til frelsa,
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
som spiller planen for dei sløge, so deira hender inkje duger,
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
som fangar vismann i hans vit, so listig råd forrenner seg.
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
Um dagen støyter dei på myrker, trivlar ved middag som ved natt.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
Frå sverd frelser han frelser fatigmann, frå deira munn, frå yvervald,
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
so vesalmann fær hava von, men vondskap lata munnen att.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Men sæl den mann som Gud mun refsa; vanvyrd ei tukt frå Allvalds-Gud!
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
Han sårar, men bind og umkring; han slær men lækjer med si hand.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
Seks trengslor bergar han deg or, i sju skal inkje vondt deg nå.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
I hunger fri’r han deg frå dauden, i krig du undan sverdet slepp;
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
for tungesvipa er du berga, og trygg du er i tap og tjon;
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
du lær åt tjon og hungersnaud og ottast ikkje ville dyr;
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
du samband hev med stein på marki, og fred med villdyr uti heidi.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
Du merkar at ditt tjeld hev fred, og inkje vantar i ditt hus.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
Du ser, ditt sæde tallrikt er, ditt avkom rikt som gras på eng.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
I mannskraft til di grav du gjeng, lik korn, køyrt inn i rette tid.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Det hev me granska; so det er; so høyr og merka deg det då!»
