Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
Sauc jel, vai būs kāds, kas tev atbild? Un pie kura no svētiem tu gribi griezties?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
Jo sirdēsti nokauj ģeķi, un pārsteigšanās nonāvē nejēgu.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
Es redzēju ģeķi iesakņotu, bet piepeši nolādēju viņa namu.
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
Viņa bērni palika tālu no pestīšanas un tapa satriekti vārtos, un nebija glābēja.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
Viņa pļāvumu ēda izsalkuši, un pat no ērkšķu vidus to lasīja, un laupītāji aprija viņa padomu.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
Jo no pīšļiem neizaug nelaime, un no zemes neizplaukst grūtums.
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
Bet cilvēks uz grūtumu piedzimst, kā dzirksteles no oglēm paceļas skraidīt.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
Bet es meklētu to stipro Dievu un Dievam pavēlētu savas lietas.
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
Viņš dara lielas lietas, kas nav izprotamas, un brīnumus, ko nevar skaitīt.
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
Viņš dod lietu virs zemes un ūdenim liek nākt pār druvām.
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
Zemos Viņš liek augstā vietā, un bēdīgie tiek celti laimē.
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
Viņš iznīcina viltniekiem padomu, ka viņu rokas nekā derīga nevar padarīt.
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
Viņš satver gudros viņu viltībā, un netikliem padoms ātri krīt.
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
Pa dienu tie skraida tumsā, un dienas vidū tie grābstās kā naktī.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
Bet Viņš izglābj no zobena, no viņu mutes, un to bēdīgo no varenā rokas.
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
Tā nabagam nāk cerība, bet blēdībai būs turēt muti.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Redzi, svētīgs tas cilvēks, ko Dievs pārmāca, tāpēc neņem par ļaunu tā Visuvarenā pārmācību.
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
Jo Viņš ievaino un atkal sasien, Viņš sadauza, un Viņa roka dziedina.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
Sešās bēdās Viņš tevi izglābs, un septītā tevi ļaunums neaizskars.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
Bada laikā Viņš tevi izpestīs no nāves, un kara laikā no zobena cirtieniem.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
No ļaunām mēlēm tu tapsi paglābts, un nebīsies no posta, kad tas nāks.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
Postīšanā un badā tu smiesies, un no zemes zvēriem tu nebīsies.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
Jo tev būs derība ar akmeņiem tīrumā, un zvēri laukā turēs ar tevi mieru.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
Un tu samanīsi, ka tavs dzīvoklis mierā, un apraudzīsi savu namu un trūkuma nebūs.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
Un tu samanīsi, ka tava dzimuma būs daudz, un tavi pēcnākamie kā zāle virs zemes.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
Vecumā tu iesi kapā, tā kā kūlīšus ieved savā laikā.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Redzi, to mēs esam izmeklējuši, tā tas ir; klausi tu un ņem to labi vērā.
