Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
Chiama pure! C’è forse chi ti risponda? E a qual dei santi vorrai tu rivolgerti?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
No, il cruccio non uccide che l’insensato e l’irritazione non fa morir che lo stolto.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
Io ho veduto l’insensato prender radice, ma ben tosto ho dovuto maledirne la dimora.
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
I suoi figli van privi di soccorso, sono oppressi alla porta, e non c’è chi li difenda.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
L’affamato gli divora la raccolta, gliela rapisce perfino di tra le spine; e l’assetato gli trangugia i beni.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
Ché la sventura non spunta dalla terra né il dolore germina dal suolo;
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
ma l’uomo nasce per soffrire, come la favilla per volare in alto.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
Io però vorrei cercar di Dio, e a Dio vorrei esporre la mia causa:
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
a lui, che fa cose grandi, imperscrutabili, maraviglie senza numero;
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
che spande la pioggia sopra la terra e manda le acque sui campi;
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
che innalza quelli ch’erano abbassati e pone in salvo gli afflitti in luogo elevato;
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
che sventa i disegni degli astuti sicché le loro mani non giungono ad eseguirli;
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
che prende gli abili nella loro astuzia, sì che il consiglio degli scaltri va in rovina.
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
Di giorno essi incorron nelle tenebre, in pien mezzodì brancolan come di notte;
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
ma Iddio salva il meschino dalla spada della lor bocca, e il povero di man del potente.
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
E così pel misero v’è speranza, mentre l’iniquità ha la bocca chiusa.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Beato l’uomo che Dio castiga! E tu non isdegnar la correzione dell’Onnipotente;
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
giacché egli fa la piaga, poi la fascia; egli ferisce, ma le sue mani guariscono.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
In sei distrette egli sarà il tuo liberatore e in sette il male non ti toccherà.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
In tempo di carestia ti scamperà dalla morte, in tempo di guerra dai colpi della spada.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
Sarai sottratto al flagello della lingua, non temerai quando verrà il disastro.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
In mezzo al disastro e alla fame riderai, non paventerai le belve della terra;
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
perché avrai per alleate le pietre del suolo, e gli animali de’ campi saran teco in pace.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
Saprai sicura la tua tenda; e, visitando i tuoi pascoli, vedrai che non ti manca nulla.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
Saprai che la tua progenie moltiplica, che i tuoi rampolli crescono come l’erba de’ campi.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
Scenderai maturo nella tomba, come la bica di mannelle che si ripone a suo tempo.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Ecco quel che abbiam trovato, riflettendo. Così è. Tu ascolta, e fanne tuo pro”.
