Йов 5

1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?

ἐπικάλεσαι δέ εἴ τίς σοι ὑπακούσεται ἢ εἴ τινα ἀγγέλων ἁγίων ὄψῃ

2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.

καὶ γὰρ ἄφρονα ἀναιρεῖ ὀργή πεπλανημένον δὲ θανατοῖ ζῆλος

3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

ἐγὼ δὲ ἑώρακα ἄφρονας ῥίζαν βάλλοντας ἀλλ’ εὐθέως ἐβρώθη αὐτῶν ἡ δίαιτα

4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

πόρρω γένοιντο οἱ υἱοὶ αὐτῶν ἀπὸ σωτηρίας κολαβρισθείησαν δὲ ἐπὶ θύραις ἡσσόνων καὶ οὐκ ἔσται ὁ ἐξαιρούμενος

5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

ἃ γὰρ ἐκεῖνοι συνήγαγον δίκαιοι ἔδονται αὐτοὶ δὲ ἐκ κακῶν οὐκ ἐξαίρετοι ἔσονται ἐκσιφωνισθείη αὐτῶν ἡ ἰσχύς

6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

οὐ γὰρ μὴ ἐξέλθῃ ἐκ τῆς γῆς κόπος οὐδὲ ἐξ ὀρέων ἀναβλαστήσει πόνος

7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

ἀλλὰ ἄνθρωπος γεννᾶται κόπῳ νεοσσοὶ δὲ γυπὸς τὰ ὑψηλὰ πέτονται

8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

οὐ μὴν δὲ ἀλλὰ ἐγὼ δεηθήσομαι κυρίου κύριον δὲ τὸν πάντων δεσπότην ἐπικαλέσομαι

9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;

τὸν ποιοῦντα μεγάλα καὶ ἀνεξιχνίαστα ἔνδοξά τε καὶ ἐξαίσια ὧν οὐκ ἔστιν ἀριθμός

10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

τὸν διδόντα ὑετὸν ἐπὶ τὴν γῆν ἀποστέλλοντα ὕδωρ ἐπὶ τὴν ὑπ’ οὐρανόν

11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

τὸν ποιοῦντα ταπεινοὺς εἰς ὕψος καὶ ἀπολωλότας ἐξεγείροντα

12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

διαλλάσσοντα βουλὰς πανούργων καὶ οὐ μὴ ποιήσουσιν αἱ χεῖρες αὐτῶν ἀληθές

13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

ὁ καταλαμβάνων σοφοὺς ἐν τῇ φρονήσει βουλὴν δὲ πολυπλόκων ἐξέστησεν

14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

ἡμέρας συναντήσεται αὐτοῖς σκότος τὸ δὲ μεσημβρινὸν ψηλαφήσαισαν ἴσα νυκτί

15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

ἀπόλοιντο δὲ ἐν πολέμῳ ἀδύνατος δὲ ἐξέλθοι ἐκ χειρὸς δυνάστου

16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

εἴη δὲ ἀδυνάτῳ ἐλπίς ἀδίκου δὲ στόμα ἐμφραχθείη

17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;

μακάριος δὲ ἄνθρωπος ὃν ἤλεγξεν ὁ κύριος νουθέτημα δὲ παντοκράτορος μὴ ἀπαναίνου

18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

αὐτὸς γὰρ ἀλγεῖν ποιεῖ καὶ πάλιν ἀποκαθίστησιν ἔπαισεν καὶ αἱ χεῖρες αὐτοῦ ἰάσαντο

19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

ἑξάκις ἐξ ἀναγκῶν σε ἐξελεῖται ἐν δὲ τῷ ἑβδόμῳ οὐ μὴ ἅψηταί σου κακόν

20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

ἐν λιμῷ ῥύσεταί σε ἐκ θανάτου ἐν πολέμῳ δὲ ἐκ χειρὸς σιδήρου λύσει σε

21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

ἀπὸ μάστιγος γλώσσης σε κρύψει καὶ οὐ μὴ φοβηθῇς ἀπὸ κακῶν ἐρχομένων

22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

ἀδίκων καὶ ἀνόμων καταγελάσῃ ἀπὸ δὲ θηρίων ἀγρίων οὐ μὴ φοβηθῇς

23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

θῆρες γὰρ ἄγριοι εἰρηνεύσουσίν σοι

24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

εἶτα γνώσῃ ὅτι εἰρηνεύσει σου ὁ οἶκος ἡ δὲ δίαιτα τῆς σκηνῆς σου οὐ μὴ ἁμάρτῃ

25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.

γνώσῃ δὲ ὅτι πολὺ τὸ σπέρμα σου τὰ δὲ τέκνα σου ἔσται ὥσπερ τὸ παμβότανον τοῦ ἀγροῦ

26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

ἐλεύσῃ δὲ ἐν τάφῳ ὥσπερ σῖτος ὥριμος κατὰ καιρὸν θεριζόμενος ἢ ὥσπερ θιμωνιὰ ἅλωνος καθ’ ὥραν συγκομισθεῖσα

27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

ἰδοὺ ταῦτα οὕτως ἐξιχνιάσαμεν ταῦτά ἐστιν ἃ ἀκηκόαμεν σὺ δὲ γνῶθι σεαυτῷ εἴ τι ἔπραξας