Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
“Pray, call, is there any to answer you? And to which of the holy ones do you turn?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
For provocation slays the perverse, And envy puts to death the simple,
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
I have seen the perverse taking root, And I mark his habitation straight away,
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
His sons are far from safety, And they are bruised in the gate, And there is no deliverer.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
Whose harvest the hungry eat, And even take it from the thorns, And the designing swallowed their wealth.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
For sorrow does not come forth from the dust, Nor does misery spring up from the ground.
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
For man is born to misery, And the sparks go high to fly.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
Yet I inquire for God, And for God I give my word,
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
Doing great things, and there is no searching. Wonderful, until there is no numbering.
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
Who is giving rain on the face of the land, And is sending waters on the out-places.
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
To set the low on a high place, And the mourners have been high [in] safety.
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
Making void thoughts of the cunning, And their hands do not execute wisdom.
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
Capturing the wise in their subtlety, And the counsel of wrestling ones was hurried,
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
By day they meet darkness, And as night—they grope at noon.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
He saves the needy from the sword in their mouth, And from a strong hand,
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
And there is hope for the poor, And perverseness has shut her mouth.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Behold, the blessedness of mortal man, God reproves him: And do not despise the discipline of the Mighty,
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
For He pains, and He binds up, He strikes, and His hands heal.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
In six distresses He delivers you, And in seven evil does not strike on you.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
In famine He has redeemed you from death, And in battle from the hands of the sword.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
When the tongue scourges you are hid, And you are not afraid of destruction, When it comes.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
At destruction and at hunger you mock, And of the beast of the earth, You are not afraid.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
(For with sons of the field [is] your covenant, And the beast of the field Has been at peace with you.)
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
And you have known that your tent [is] peace, And inspected your habitation, and do not err,
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
And have known that your seed [is] numerous, And your offspring as the herb of the earth;
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
You come in full age to the grave, As the going up of a stalk in its season.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Behold, this—we searched it out—it [is] right, listen; And you, know for yourself!”
