Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
Do but call: is there one that will answer thee? and to whom of the saints wilt thou turn thyself?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
For vexation will prove death to a foolish man, and jealousy will slay the simple.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
I have myself seen the foolish taking root; but I suddenly held his habitation as accursed.
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
His children are far from help, and men crush them in the gate, with no one to deliver them.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
[He it is] whose harvest the hungry eateth up, and taketh it even out of the thorns, and the robber snatcheth eagerly after their substance.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
For wrong doth not come forth out of the dust, neither doth trouble grow up out of the ground;
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
But man is born unto trouble, as young birds take up their flight.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
I, however, would have besought God, and unto God would I have committed my cause;
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
Who doth great things which are unsearchable, marvelous things till they are without number;
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
Who giveth rain upon the surface of the earth, and sendeth out waters over the face of the fields;
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
To set up the lowly on high, that those who mourn may rise high to happiness;
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
[But] who frustrateth the plans of the crafty, so that their hands cannot execute their well-devised counsel;
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
Who catcheth the wise in their own craftiness; and the advise of the perverse is hastened on headlong;
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
By day they meet with darkness, and as though it were night they grope about in the noon of day;
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
But who saveth from the sword, from their mouth, and from the hand of the mighty, the needy one:
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
And so cometh to the indigent hope, and iniquity stoppeth her mouth.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Behold, happy is the man whom God admonisheth: despise then not the correction of the Almighty.
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
For he it is that woundeth, and bindeth up: he smiteth, and his hands do heal.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
In six distresses will he deliver thee; and in seven there shall no evil touch thee.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
In famine he redeemeth thee from death; and in war from the power of the sword.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
Against the scourge of the tongue shall thou he hidden; and thou needest not be afraid of destruction when it cometh.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
At destruction and famine canst thou laugh; and thou needest not have any fear of the beasts of the earth.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
For with the stones of the field shalt thou have thy covenant; and the beasts of the field shall be at peace with thee.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
And thou shalt know that there is peace in thy tent; and thou wilt look over thy habitation, and shalt miss nothing.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
And thou shalt know that thy seed is numerous, and thy offspring as the herbage of the earth.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
Thon wilt go in a ripe age unto the grave, as a shock of corn is carried home in its season.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Behold this, we have searched it out, so it is: hear it, and do thou note it well for thyself.
