Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
Ded zazivlji! Zar će ti se tko odazvat'? Kojem li se svecu misliš sad obratit'?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
Doista, budalu njegov bijes ubija, luđaka će sasvim skončat ljubomora.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
Bezumnika vidjeh kako korijen pušta, al' prokletstvo skoro na kuću mu pade.
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
Njegovi su sinci daleko od spasa, njih nezaštićene na Vratima tlače.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
Ljetinu njihovu pojedoše gladni, sam Bog ju je njima oteo iz usta, a žedni hlepe za njihovim dobrima.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
Ne, opačina ne izbija iz zemlje, nit' nevolja iz tla može nići sama,
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
nego čovjek rađa muku i nevolju kao što let orlov teži u visinu.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
Al' ja bih se ipak Bogu utekao i pred njime stvar bih svoju razložio.
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
Nedokučiva on djela silna stvori, čudesa koja se izbrojit' ne mogu.
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
On kišom rosi po svem licu zemljinu i vodu šalje da nam polja natapa.
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
Da bi ponižene visoko digao, da bi ojađene srećom obdario,
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
redom ruši ono što lukavci smisle, što god započeli, on im izjalovi.
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
On hvata mudre u njihovu lukavstvu, naume spletkara obraća u ništa.
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
Posred bijela dana zapadnu u tamu, pipaju u podne kao usred noći.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
On iz njinih ralja izbavlja jadnika, iz silničkih ruku diže siromaha.
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
Tako se pokaže nada nevoljniku, i nepravda mora zatvoriti usta.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Da, blago čovjeku koga Bog odbaci! Stoga ti ne prezri karanje Svesilnog!
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
On ranjava, ali i ranu povija, udara i svojom zacjeljuje rukom.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
Iz šest će nevolja tebe izbaviti, ni u sedmoj zlo te dotaknuti neće.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
U gladi, od smrti on će te spasiti, a u ratu, oštru će te otet maču.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
Biču zla jezika uklonit će tebe, ispred otimača bez straha ćeš biti.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
Suši i studeni ti ćeš se smijati i od divljih zvijeri strahovati nećeš.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
Sklopit' ti ćeš savez s kamenjem na njivi, zvjerad divlja s tobom u miru će biti.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
U šatoru svome mir ćeš uživati, dom svoj kad pohodiš netaknut će stajat.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
Koljeno ćeš svoje gledat' gdje se množi i potomstvo gdje ti kao trava raste.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
U grob ti ćeš leći kada budeš zreo, kao što se žito snosi kad dozori.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Sve motrismo ovo: istina je živa! zato sve za dobro svoje ti poslušaj.”
