Йов 42
1 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
Then Job answered Jehovah, and said:
2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.
I know that thou canst do every thing, And that no purpose of thine can be hindered.
3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.
Who is he that darkeneth counsel by words without knowledge? Thus have I uttered what I understood not; Things too wonderful for me, which I knew not:
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.
Hear thou, then, I beseech thee, and I will speak! I will ask thee, and do thou instruct me!
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
I have heard of thee by the hearing of the ear; But now hath mine eye seen thee.
6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.
Wherefore I abhor myself, And repent in dust and ashes.
7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
And when Jehovah had spoken these words unto Job, he said to Eliphaz the Temanite: “My wrath is kindled against thee, and against thy two friends; for ye have not spoken concerning me that which is right, as hath my servant Job.
8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и пренесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
Take ye, therefore, seven bullocks and seven rams, and go to my servant Job, and offer for yourselves a burnt-offering, and my servant Job shall pray for you; for to him alone will I have regard; that I deal not with you according to your folly. For ye have not spoken concerning me that which is right, as hath my servant Job.”
9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.
So Eliphaz the Temanite, and Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite, went and did as Jehovah commanded them; and Jehovah had regard to Job.
10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред.
And Jehovah turned the captivity of Job, when he prayed for his friends, and Jehovah gave him twice as much as he had before.
11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всичко, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.
Then came to him all his brethren, and all his sisters, and all his former acquaintances, and ate bread with him in his house; and condoled with him, and comforted him over all the evil which Jehovah had brought upon him; and every one gave him a piece of money [[a kesita]], and every one a ring of gold.
12 Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.
Thus Jehovah blessed the latter end of Job more than the beginning; for he had fourteen thousand sheep, six thousand camels, a thousand yoke of oxen, and a thousand she-asses.
13 Още му се родиха седем сина и три дъщери;
He had also seven sons, and three daughters.
14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керенапух.
And he called the name of the first Jemima, of the second Kezia, and of the third Kerenhappuch.
15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на братята им.
And in all the land were no women found so fair as the daughters of Job; and their father gave them an inheritance among their brethren.
16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения.
And Job lived after this a hundred and forty years, and saw his sons, and his sons' sons, even four generations.
17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.
Then Job died, being old and satisfied with days.
