Йов 42
1 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
Then Job answered the LORD, and said,
2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.
I know that thou canst do every [thing], and [that] no thought can be withholden from thee.
3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.
Who [is] he that hideth counsel without knowledge? therefore have I uttered that I understood not; things too wonderful for me, which I knew not.
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.
Hear, I beseech thee, and I will speak: I will demand of thee, and declare thou unto me.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
I have heard of thee by the hearing of the ear: but now mine eye seeth thee.
6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.
Wherefore I abhor [myself], and repent in dust and ashes.
7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
And it was [so], that after the LORD had spoken these words unto Job, the LORD said to Eliphaz the Temanite, My wrath is kindled against thee, and against thy two friends: for ye have not spoken of me [the thing that is] right, as my servant Job [hath].
8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и пренесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
Therefore take unto you now seven bullocks and seven rams, and go to my servant Job, and offer up for yourselves a burnt offering; and my servant Job shall pray for you: for him will I accept: lest I deal with you [after your] folly, in that ye have not spoken of me [the thing which is] right, like my servant Job.
9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.
So Eliphaz the Temanite and Bildad the Shuhite [and] Zophar the Naamathite went, and did according as the LORD commanded them: the LORD also accepted Job.
10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред.
And the LORD turned the captivity of Job, when he prayed for his friends: also the LORD gave Job twice as much as he had before.
11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всичко, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.
Then came there unto him all his brethren, and all his sisters, and all they that had been of his acquaintance before, and did eat bread with him in his house: and they bemoaned him, and comforted him over all the evil that the LORD had brought upon him: every man also gave him a piece of money, and every one an earring of gold.
12 Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.
So the LORD blessed the latter end of Job more than his beginning: for he had fourteen thousand sheep, and six thousand camels, and a thousand yoke of oxen, and a thousand she asses.
13 Още му се родиха седем сина и три дъщери;
He had also seven sons and three daughters.
14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керенапух.
And he called the name of the first, Jemima; and the name of the second, Kezia; and the name of the third, Keren-happuch.
15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на братята им.
And in all the land were no women found [so] fair as the daughters of Job: and their father gave them inheritance among their brethren.
16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения.
After this lived Job an hundred and forty years, and saw his sons, and his sons’ sons, [even] four generations.
17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.
So Job died, [being] old and full of days.
