Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Хоћеш ли удицом извући крокодила или ужем подвезати му језик?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Хоћеш ли му провући ситу кроз нос? Или му шиљком провртети чељусти?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Хоће ли те много молити, или ће ти ласкати?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Хоће ли учинити веру с тобом да га узмеш да ти буде слуга до века?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Хоћеш ли се играти с њим као с птицом, или ћеш га везати девојкама својим?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Хоће ли се њим частити другови? Разделити га међу трговце?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Хоћеш ли му напунити кожу шиљцима и главу оствама?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Дигни на њ руку своју; нећеш више помињати боја.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Гле, залуду је надати му се; кад га само угледа човек, не пада ли?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Нема слободног који би га пробудио; а ко ће стати преда ме?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Ко ми је пре дао шта, да му вратим? Шта је год под свим небом, моје је.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Нећу ћутати о удима његовим ни о сили ни о лепоти стаса његовог.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Ко ће му узгрнути горњу одећу? К чељустима његовим ко ће приступити?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Врата грла његовог ко ће отворити? Страх је око зуба његових.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Крљушти су му јаки штитови спојени тврдо.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Близу су једна до друге да ни ветар не улази међу њих.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Једна је за другу прионула, држе се и не растављају се.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Кад киха као да муња сева, а очи су му као трепавице у зоре.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Из уста му излазе лучеви, и искре огњене скачу.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Из ноздрва му излази дим као из врелог лонца или котла.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Дах његов распаљује угљевље и пламен му излази из уста.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
У врату му стоји сила, и пред њим иде страх.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Уди меса његовог спојени су, једноставно је на њему, не размиче се.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Срце му је тврдо као камен, тврдо као доњи жрвањ.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
Кад се дигне, дрхћу јунаци, и од страха очишћају се од греха својих.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Да га удари мач, не може се одржати, ни копље ни стрела ни оклоп.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Њему је гвожђе као плева, а бронза као труло дрво.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Неће га потерати стрела, камење из праће њему је као сламка;
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Као слама су му убојне справе, и смеје се баченом копљу.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Под њим су оштри црепови, стере себи оштре ствари у глибу.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Чини, те ври дубина као лонац, и море се мути као у ступи.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
За собом оставља светлу стазу, рекао би да је бездана оседела.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Ништа нема на земљи да би се испоредило с њим, да би створено било да се ничега не боји.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Шта је год високо презире, цар је над свим зверјем.
