Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Mahasarika ny mamba amin’ ny farango va ianao, na mahafatotra ny lelany amin’ ny mahazaka?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Mahisy tady zozoro amin’ ny orony va ianao, na mahaboroaka ny valanoranony amin’ ny fintana?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Hifon-jato amin’ arivo aminao va izy, na hanao teny malefaka aminao?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Hanao fanekena aminao va izy? Azonao alaina ho andevonao mandrakizay va izy?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Hilalao azy tahaka ny filalao voron-kely va ianao? Ary hamatotra azy ho an’ ny zazavavy ao aminao va ianao?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Hataon’ ny mpaka hazandrano varotra va izy, ka hotsinjarainy amin’ ny mpandranto?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Mahafeno lefom-pohy ny hodiny va ianao, na firombaka amin’ ny lohany?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Atehefo aminy ange ny tananao; Raha tsaroanao ny ady, dia tsy hanindroa intsony ianao.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Indro, foana ny fihendrena azy; Tsy mahakivy va na dia ny fijery azy aza?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Tsy misy sahy manao vi-very hanaitra azy; Koa iza kosa no mahajanona eo anatrehako?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Iza no nanome Ahy aloha mba hamaliako azy? Ny eny ambanin’ ny lanitra rehetra dia Ahy avokoa.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Tsy mbola hangina Aho ny amin’ ny momba ny tenany sy ny heriny ary ny fahatsaran’ ny endriny.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Iza no mahasonga ny fitafiany anoloany? Na iza no sahy hiditra ao amin’ ny nifiny roa sosona?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Iza no mahasokatra ny varavaran’ ny tavany? Mahatsiravina ny nifiny manodidina!
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Reharehany ny faharaoraon’ ny kirany, mihidy avokoa toy ny voapetaka mafy amin’ ny tombo-kase ireo;
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Mikirindro ireo, ka tsy azon’ ny rivotra idirana eo anelanelany.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Mifanindry lany ireo sady mifaniditra ka tsy azo sarahina,
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Ny fieviny dia mampamirapiratra fahazavana, ary ny masony dia tahaka ny hodimason’ ny maraina.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Lelafo no mivoaka avy amin’ ny vavany; Kilalaon’ afo no mipariaka avy aminy.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Ny vavorony dia ivoahan’ ny setroka, tahaka ny avy amin’ ny vilany mangotraka, na amin’ ny fahandroana.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Ny fofonainy mampirehitra arina, ary misy lelafo mivoaka avy amin’ ny vavany.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
Ny vozony no itoeran’ ny hery; Ary mibitaka eo alohany ny fampahatahorana.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Mivalombalona ny hotraka amin’ ny tenany; Mafy ireny ka tsy azo endahana.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Mafy tahaka ny vato ny fony; Eny, mafy tahaka ny vato fikosoham-bary.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
Raha mitsangana izy, dia raiki-tahotra ny mahery; Eny, toran-kovitra ireo ka tsy mahavoa.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Raha misy mamely azy amin’ ny sabatra dia tsy mahalaitra, na amin’ ny lefom-pohy, na ny firombaka, na ny zana-tsipìka.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Ataony toy ny mololo ny vy, ary toy ny hazo momoka ny varahina.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Tsy mampandositra azy ny zana-tsipìka; Ataony ho toy ny vodivary ny vaton’ antsamotady.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Ataony ho toy ny vodivary koa ny langilangy; Ihomehezany ny fanetsehana ny lefona.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Ny takibany dia tahaka ny tavim-bilany maranitra; Mamelatra fivelezam-bary maranitra eo amin’ ny fotaka izy.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Mampandevy ny lalina ho tahaka ny ao am-bilany izy; Manao ny ranomasina ho tahaka ny vilany misy menaka manitra izy.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Mampahazava ny lalany eo aoriany izy. Ataon’ ny olona ho toy ny volo fotsy ny lalina.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Tsy misy tahaka azy eny ambonin’ ny tany, izay voaforona tsy hahalala tahotra.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Ny avo rehetra jereny avokoa; Mpanjakan’ ny bibi-dia rehetra izy
