Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Vai tu levijatanu vari ķert ar makšķeri, jeb viņa mēli ar dziļi iemestu virvi?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Vai tu viņam riņķi māki likt nāsīs un ar asmeni izdurt viņa žaunas?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Vai tu domā, ka tas tevis daudz lūgsies un labus vārdus uz tevi runās?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Vai viņš derēs derību ar tevi, ka tu viņu vari ņemt par mūžīgu vergu?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Vai tu ar viņu varēsi spēlēties kā ar putniņu, jeb viņu saistīsi savām meitām?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Vai zvejnieku biedrībā viņu pārdod, vai viņu izdala pircējiem?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Vai tu viņa ādu vari piedurt pilnu ar šķēpiem, jeb viņa galvu ar žebērkļiem?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Kad tu savu roku viņam pieliksi, tad pieminēsi, kāds tas karš, un vairs to nedarīsi.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Redzi, tāda cerība ir velti; jau viņu ieraugot krīt gar zemi.
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Neviens nav tik drošs, viņu kaitināt, - kas tad būtu, kas Man varētu celties pretim?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Kas Man ko laba papriekš darījis, ka Man to bija atmaksāt? Kas ir apakš visām debesīm, tas Man pieder.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Un lai vēl pieminu viņa locekļus, stiprumu un viņa vareno augumu.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Kas drīkstētu viņa bruņas atsegt, kas līst viņa zobu starpā?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Kas viņa vaiga žokļus var atplēst? Ap viņa zobiem ir briesmas.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Lepni ir viņa bruņu zvīņas, cieti kā ar zieģeli saspiesti kopā.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Viens tik tuvu pie otra, ka ne vējš netiek starpā.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Tie līp viens pie otra, un turas kopā, ka nešķiras.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Viņš šķauda ugunis, un viņa acis ir kā rīta blāzmas stari.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
No viņa mutes šaujās ugunis, degošas dzirksteles no tās izlec.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
No viņa nāsīm iziet dūmi kā no verdoša poda un katla.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Viņa dvaša varētu iededzināt ogles, un liesmas iziet no viņa mutes.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
Viņa kakls ir visai stiprs, un viņa priekšā lec bailes.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Viņa miesas locekļi kā sakalti, tie turas cieti kopā, ka nevar kustināt.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Viņa sirds ir cieta kā akmens un cieta kā apakšējais dzirnu akmens.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
Kad viņš ceļas, tad stiprie izbīstas, no bailēm tie paģībst.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Kad viņam cērt ar zobenu, tas nekož, nedz šķēps, ne bulta, ne žebērklis.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Dzelzs priekš viņa kā salmi, un varš kā sapraulējis koks.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Bulta viņu neaiztrieks; lingas akmeņi viņam ir kā pelus.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Lielas bozes viņam ir kā pelus, viņš smejas, kad šķēps svelpj.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Viņa pavēderē asi kasīkļi, un kā ar ecešām viņš brauc pa dubļiem.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Viņš dara, ka dziļumi verd kā pods, un sajauc jūru kā zalves virumu.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Kur viņš gājis ceļš spīd; tie ūdens viļņi ir kā sudraboti.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Virs zemes cits viņam nav līdzinājams, viņš tāds radīts, ka nebīstas.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Viss, kas ir augsts, viņam nav nekas; viņš visu lepno zvēru ķēniņš.
