Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Trarrai tu fuori il leviatan con l'amo, O con una fune che tu gli avrai calata sotto alla lingua?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Gli metterai tu un uncino al muso? Gli forerai tu le mascelle con una spina?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Userà egli molti preghi teco? Ti parlerà egli con lusinghe?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Patteggerà egli teco, Che tu lo prenda per servo in perpetuo?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Scherzerai tu con lui, come con un uccello? E lo legherai tu [con un filo, per darlo] alle tue fanciulle?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
I compagni ne faranno essi un convito? Lo spartiranno essi fra i mercatanti?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Gli empirai tu la pelle di roncigli, E la testa di raffi da pescare?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Pongli pur la mano addosso, Tu non ricorderai mai più la guerra.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Ecco, la speranza di [pigliar]lo è fallace; Anzi [l'uomo] non sarà egli atterrato, [solo] a vederlo?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Non [vi è] alcuno [così] feroce, che ardisca risvegliarlo; E chi potrà presentarsi davanti a me?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Chi mi ha prevenuto [in darmi cosa alcuna?] ed io gliela renderò; [Quello che è] sotto tutti i cieli è mio.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Io non tacerò le membra di quello, Nè ciò ch'è delle [sue] forze, nè la grazia della sua disposizione.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Chi scoprirà il disopra della sua coverta? Chi verrà [a lui] con le sue doppie redini?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Chi aprirà gli usci del suo muso? Lo spavento [è] d'intorno a' suoi denti.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
I [suoi] forti scudi [sono] una cosa superba; [Son] serrati strettamente [come con] un suggello.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
L'uno si attiene all'altro, Talchè il vento non può entrar per entro.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Sono attaccati gli uni agli altri, ed accoppiati insieme, E non possono spiccarsi l'uno dall'altro.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
I suoi starnuti fanno sfavillar della luce, E i suoi occhi [son] simili alle palpebre dell'alba.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Della sua gola escono fiaccole, Scintille di fuoco ne sprizzano.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Delle sue nari esce un fumo, Come d'una pignatta bollente, o [d]'una caldaia.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
L'alito suo accende i carboni, E fiamma esce della sua bocca.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
La possa alberga nel suo collo, E la doglia tresca davanti a lui.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Le polpe della sua carne son compresse; Egli ha [la carne] addosso soda, e non tremola punto.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Il cuor suo [è] sodo come una pietra, E massiccio come un pezzo della [macina] disotto.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
I più forti e valenti hanno paura di lui, quando egli si alza; [E] si purgano de' lor peccati, per lo gran fracasso.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Nè la spada di chi l'aggiunger[à] potrà durare, Nè l'asta, nè lo spuntone, nè la corazza:
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Egli reputa il ferro per paglia, E il rame per legno intarlato.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
La saetta non lo farà fuggire; Le pietre della frombola si mutano inverso lui in istoppia.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Gli ordigni son da lui riputati stoppia; Ed egli si beffa del vibrare dello spuntone.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
[Egli ha] sotto di sè de' testi pungenti; Egli striscia [come] una trebbia di ferro in sul pantano.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Egli fa bollire il profondo mare come una caldaia; Egli rende il mare simile a una composizione d'unguentaro.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Egli fa rilucere dietro a sè un sentiero, [E] l'abisso pare canuto.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Non [vi è] alcuno animale in su la terra che gli possa essere assomigliato, Che sia stato fatto [per esser] senza paura.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Egli riguarda ogni cosa eccelsa, [Ed è] re sopra tutte le più fiere belve.
