Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Kabaelam kadi a banniitan ti leviatan? Wenno galutan ti sungona?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Kabaelam kadi a talian ti agongna, wenno duyoken ti pangalna babaen iti banniit?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Agpakaasi kadi kenka daytoy? Makisao kadi kenka daytoy iti naalumamay?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Makitulag kadi daytoy kenka, nga alaem isuna nga agbalin nga adipenmo iti agnanayon?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Makiaay-ayamka kadi kenkuana a kas iti billit? Galutam kadi isuna para kadagiti adipenmo a babbai?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Makitinnawar kadi dagiti bunggoy ti mangngalap para kenkuana? Tadtadenda kadi isuna nga isukatda kadagiti aglaklako?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Kabaelam kadi a punnoen ti kudilna iti gayang wenno ti ulona iti pangkalap a pika?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Sagidem isuna iti uray maminsan laeng, ket malaglagipmonto ti panakirangetna ket saanmonton nga uliten daytoy.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Kitaem, ti namnama ti siasinoman a mangar-aramid iti dayta ket ubbaw; saan kadi a matuang iti daga ti siasinoman uray no makitada laeng daytoy?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Awan ti narungsot a makaitured a mangriribuk iti leviatan; siasino ngarud ti makaitured a tumakder iti sangoanak?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Siasino ti immun-una a nakaited iti aniaman a banag kaniak tapno agsubadak koma kenkuana? Aniaman nga adda iti sirok ti sibubukel a tangatang ket kukuak.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Saanak nga agulimek maipanggep kadagiti saka ti leviatan, wenno maipapan iti pigsana, wenno ti makaay-ayo a langana.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Siasino ti makaikkat iti akinruar nga akkub ti bagina? Siasino ti makasalpot iti doble a kabalna?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Siasino ti makalukat iti ruangan ti rupana - a napalikmutan kadagiti ngipenna, a nakabutbuteng?
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Naaramid ti bukotna iti naintar a salaknib, nagdedekketda a kas iti nagdidinnekket a pangserra.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Naidekket unay ti maysa iti sabali pay nga awan pulos ti angin a makastrek iti nagbabaetan dagitoy.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Nagdidinnekketda iti tunggal maysa; nagkikinnapetda, tapno saanda a mapagsisina.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Adda silnag a rummuar iti panagbang-esna; maiyarig dagiti matana iti panagsingising ti init iti parbangon.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Iti ngiwatna, rumuar ti kasla umap-apuy a pagsilawan, aglalagto a rummuar dagiti rissik ti apuy.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Kadagiti abut ti agongna, rumuar ti asuk a kas iti agburburek a danum iti banga a nakasaang iti apuy a kasta unay ti pudotna.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Pasgedan ti angesna dagiti uging; apuy ti rumuar manipud iti ngiwatna.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
Iti tengngedna ket kinapigsa, ket nakabutbuteng ti lumablabas iti sangoananna.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Nagdidinnekket dagiti paspaset ti lasagna; nakalaglagdada; saanda a makuti.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Ti pusona ket kas katangken ti bato - pudno, katangtangken ti akinbaba a bato ti paggilingan.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
No tumakder isuna, uray dagiti didiosen ket agbuteng; gapu iti buteng, agsanudda.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
No maiduyok ti kampilan kenkuana, awan mamaayna - ken uray ti gayang ken pana wenno uray ania a natirad nga armas.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Kasla laeng garami, ti landok kenkuana, ken ti bronse ket kasla laeng narukop a kayo.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Saan isuna a mapagtaray ti pana; para kenkuana, ti maipalsiit a bato ket kasla laeng taep.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Dagiti pang-or ket ibilbilangna a kas garami; katkatawaanna dagiti agtatayab a gayang nga agturong kenkuana.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Dagiti akinbaba a pasetna ket maiyarig kadagiti natatadem a paset ti nabuong a banga; mangibati isuna iti tugot iti kapitakan a kasla maysa isuna a dakkel nga arado.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Pagburekenna ti nauneg a baybay a kas iti maysa a banga nga adda agburburek a danumna; pagbalinenna ti baybay a kasla banga ti sapsapo.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Pagraniagenna ti pagnaanna; pagarupen ti makakita a nagbalin a puraw ti nauneg a baybay.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Iti rabaw ti daga, awan ti umasping kenkuana, a nagbiag nga awan pagbutnganna.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Makitkitana amin a napalangguad; isuna ti ari kadagiti amin nga annak ti kinapalangguad.”
