Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Kihúzhatod-é a leviáthánt horoggal, leszoríthatod-é a nyelvét kötéllel?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Húzhatsz-é gúzst az orrába, az állát szigonynyal átfurhatod-é?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Vajjon járul-é elődbe sok könyörgéssel, avagy szól-é hozzád sima beszédekkel?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Vajjon frigyet köt-é veled, hogy fogadd őt örökös szolgádul?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Játszhatol-é vele, miként egy madárral; gyermekeid kedvéért megkötözheted-é?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Alkudozhatnak-é felette a társak, vagy a kalmárok közt feloszthatják-é azt?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Tele rakhatod-é nyársakkal a bőrét, avagy szigonynyal a fejét?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Vesd rá a kezedet, de megemlékezzél, hogy a harczot nem ismételed.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Ímé, az ő reménykedése csalárd; puszta látása is halálra ijeszt!
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Nincs oly merész, a ki őt felverje. Ki hát az, a ki velem szállna szembe?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Ki adott nékem elébb, hogy azt visszafizessem? A mi az ég alatt van, mind enyém!
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Nem hallgathatom el testének részeit, erejének mivoltát, alkotásának szépségét.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Ki takarhatja fel ruhája felszínét; két sor foga közé kicsoda hatol be?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Ki nyitotta fel orczájának ajtait? Fogainak sorai körül rémület lakik!
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Büszkesége a csatornás pajzsok, összetartva mintegy szorító pecséttel.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Egyik szorosan a másikhoz lapul, hogy közéje levegő se megy.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Egyik a másikhoz tapad, egymást tartják, egymástól elszakadhatatlanok.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Tüsszentése fényt sugároz ki, és szemei, mint a hajnal szempillái.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
A szájából szövétnekek jőnek ki, és tüzes szikrák omlanak ki.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Orrlyukaiból gőz lövel elő, mint a forró fazékból és üstből.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Lehellete meggyujtja a holt szenet, és a szájából láng lövel elő.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
Nyakszirtjén az erő tanyáz, előtte félelem ugrándozik.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Testének részei egymáshoz tapadtak; kemény önmagában és nem izeg-mozog.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Szíve kemény, mint a kő, oly kemény, mint az alsó malomkő.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
Hogyha felkél, hősök is remegnek; ijedtökben veszteg állnak.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Ha éri is a fegyver, nem áll meg benne, legyen bár dárda, kopja vagy kelevéz.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Annyiba veszi a vasat, mint a pozdorját, az aczélt, mint a korhadt fát.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
A nyíl vesszője el nem űzi őt, a parittyakövek pozdorjává változnak rajta.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Pozdorjának tartja a buzogányütést is, és kineveti a bárd suhogását.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Alatta éles cserepek vannak; mint szeges borona hentereg az iszap felett.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Felkavarja a mély vizet, mint a fazekat, a tengert olyanná teszi, mint a festékedény.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Maga után világos ösvényt hagy, azt hinné valaki, a tenger megőszült.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Nincs e földön hozzá hasonló, a mely úgy teremtetett, hogy ne rettegjen.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Lenéz minden nagy állatot, ő a király minden ragadozó felett.
