Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Kihúzod-e a leviátánt horoggal, s kötéllel lenyomod-e nyelvét?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Teszel-e kákagúzst orrába és kampóval átlyukaszthatod-e állkapcsát?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Fog-e könyörögni neked, avagy szelíden beszél-e hozzád?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Köt-e veled szövetséget, veheted-e örökre szolgául?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Játszhatsz-e vele mint madárral, s megkötöd-e leányzóid számára?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Alkudnak-e rajta kalmártársak, szétosztják-e kereskedők közt?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Megrakod-e tüskékkel a bőrét és halászszigonnyal fejét?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Vesd rá kezedet, gondolj harczra – nem teheted többé.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Lám, az ember várakozása megcsalatkozott, hisz már láttára is leterül.
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Nincs vakmerő, ki felingerelné: ki az tehát, ki én elémbe áll?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Ki előzött meg valamivel, hogy fizessek? Mi az egész ég alatt van, enyém az.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Nem hallgathatom el tagjait, sem hatalmának mivoltát, sem testalkatának kellemét.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Ki takarta fel ruhájának felszínét, páros fogsora közé ki hatol be?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Arczának ajtait ki nyitotta fel, fogai körül rettenet!
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Büszkeség pajzsainak csatornái, szoros pecséttel lezárva;
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
egyik éri a másikat, s levegő sem jut közéjök;
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
egyik tapad a másikhoz, összefogódznak s nem válnak szét.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Tüsszentése fényt sugároztat és szemei olyanok mint a hajnal szempillái.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Szájából fáklyák csapnak ki, tüzes sziporkák szökkennek el.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Orrlyukaiból füst megy ki, mint forró üstből kákatörzsön.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Lehelete parazsat lobbant föl, és láng megy ki szájából.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
Nyakán erő tanyázik, előtte szökik a csüggedés.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Húsának lafantyúi feszesek, szilárdak rajta, nem fityegnek.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Szíve szilárd mint a kő és szilárd mint az alsó malomkő.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
Emelkedésétől hatalmasak félnek, megtöretésétől megzavarodnak.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Ha ki karddal éri, ez nem áll meg benne, sem dárda, kopja s nyílvas.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Szalmának tekinti a vasat, korhadt fának az érczet;
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
meg nem szalasztja az íjj fia, tarlóvá változnak át rajta parittyakövek.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Tarlónak tekinti a buzogányt, s nevet a lándzsának süvítésén.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Alul rajta kiélezett cserepek, cséplőszánt terít az iszapra.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Felforralja, mint a fazekat, a mélységet, olyanná teszi a tengert, mint keverő üstöt.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Mögötte világít egy ösvény, őszhajnak lehet gondolni az árt.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Nincs földön párja neki, mely alkotva van rettenthetetlennek.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Minden magast lenéz, király ő mind a büszke vadak fölött.
