Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
| תִּמְשֹׁךְ לִוְיָתָן בְּחַכָּה וּבְחֶבֶל תַּשְׁקִיעַ לְשֹׁנֽוֹ׃ |
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
| הֲתָשִׂים אַגְמֹן בְּאַפּוֹ וּבְחוֹחַ תִּקֹּב לֶחֱיֽוֹ׃ |
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
| הֲיַרְבֶּה אֵלֶיךָ תַּחֲנוּנִים אִם־יְדַבֵּר אֵלֶיךָ רַכּֽוֹת׃ |
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
| הֲיִכְרֹת בְּרִית עִמָּךְ תִּקָּחֶנּוּ לְעֶבֶד עוֹלָֽם׃ |
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
| הַֽתְשַׂחֶק־בּוֹ כַּצִּפּוֹר וְתִקְשְׁרֶנּוּ לְנַעֲרוֹתֶֽיךָ׃ |
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
| יִכְרוּ עָלָיו חַבָּרִים יֶחֱצוּהוּ בֵּין כְּֽנַעֲנִֽים׃ |
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
| הַֽתְמַלֵּא בְשֻׂכּוֹת עוֹרוֹ וּבְצִלְצַל דָּגִים רֹאשֽׁוֹ׃ |
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
| שִׂים־עָלָיו כַּפֶּךָ זְכֹר מִלְחָמָה אַל־תּוֹסַֽף׃ |
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
| הֵן־תֹּחַלְתּוֹ נִכְזָבָה הֲגַם אֶל־מַרְאָיו יֻטָֽל׃ |
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
| לֹֽא־אַכְזָר כִּי יְעוּרֶנּוּ וּמִי הוּא לְפָנַי יִתְיַצָּֽב׃ |
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
| מִי הִקְדִּימַנִי וַאֲשַׁלֵּם תַּחַת כׇּל־הַשָּׁמַיִם לִי־הֽוּא׃ |
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
| (לא) [לוֹ־]אַחֲרִישׁ בַּדָּיו וּדְבַר־גְּבוּרוֹת וְחִין עֶרְכּֽוֹ׃ |
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
| מִֽי־גִלָּה פְּנֵי לְבוּשׁוֹ בְּכֶפֶל רִסְנוֹ מִי יָבֽוֹא׃ |
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
| דַּלְתֵי פָנָיו מִי פִתֵּחַ סְבִיבוֹת שִׁנָּיו אֵימָֽה׃ |
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
| גַּאֲוָה אֲפִיקֵי מָגִנִּים סָגוּר חוֹתָם צָֽר׃ |
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
| אֶחָד בְּאֶחָד יִגַּשׁוּ וְרוּחַ לֹא־יָבֹא בֵינֵיהֶֽם׃ |
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
| אִישׁ־בְּאָחִיהוּ יְדֻבָּקוּ יִתְלַכְּדוּ וְלֹא יִתְפָּרָֽדוּ׃ |
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
| עֲטִישֹׁתָיו תָּהֶל אוֹר וְעֵינָיו כְּעַפְעַפֵּי־שָֽׁחַר׃ |
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
| מִפִּיו לַפִּידִים יַהֲלֹכוּ כִּידוֹדֵי אֵשׁ יִתְמַלָּֽטוּ׃ |
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
| מִנְּחִירָיו יֵצֵא עָשָׁן כְּדוּד נָפוּחַ וְאַגְמֹֽן׃ |
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
| נַפְשׁוֹ גֶּחָלִים תְּלַהֵט וְלַהַב מִפִּיו יֵצֵֽא׃ |
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
| בְּֽצַוָּארוֹ יָלִין עֹז וּלְפָנָיו תָּדוּץ דְּאָבָֽה׃ |
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
| מַפְּלֵי בְשָׂרוֹ דָבֵקוּ יָצוּק עָלָיו בַּל־יִמּֽוֹט׃ |
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
| לִבּוֹ יָצוּק כְּמוֹ־אָבֶן וְיָצוּק כְּפֶלַח תַּחְתִּֽית׃ |
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
| מִשֵּׂתוֹ יָגוּרוּ אֵלִים מִשְּׁבָרִים יִתְחַטָּֽאוּ׃ |
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
| מַשִּׂיגֵהוּ חֶרֶב בְּלִי תָקוּם חֲנִית מַסָּע וְשִׁרְיָֽה׃ |
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
| יַחְשֹׁב לְתֶבֶן בַּרְזֶל לְעֵץ רִקָּבוֹן נְחוּשָֽׁה׃ |
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
| לֹא־יַבְרִיחֶנּוּ בֶן־קָשֶׁת לְקַשׁ נֶהְפְּכוּ־לוֹ אַבְנֵי־קָֽלַע׃ |
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
| כְּקַשׁ נֶחְשְׁבוּ תוֹתָח וְיִשְׂחַק לְרַעַשׁ כִּידֽוֹן׃ |
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
| תַּחְתָּיו חַדּוּדֵי חָרֶשׂ יִרְפַּד חָרוּץ עֲלֵי־טִֽיט׃ |
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
| יַרְתִּיחַ כַּסִּיר מְצוּלָה יָם יָשִׂים כַּמֶּרְקָחָֽה׃ |
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
| אַחֲרָיו יָאִיר נָתִיב יַחְשֹׁב תְּהוֹם לְשֵׂיבָֽה׃ |
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
| אֵֽין־עַל־עָפָר מׇשְׁלוֹ הֶעָשׂוּ לִבְלִי־חָֽת׃ |
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
| אֵֽת־כׇּל־גָּבֹהַּ יִרְאֶה הוּא מֶלֶךְ עַל־כׇּל־בְּנֵי־שָֽׁחַץ׃ |
