Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Canst thou draw out leviathan with a hook? or his tongue with a cord [which] thou lettest down?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Canst thou put a hook into his nose? or bore his jaw through with a thorn?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Will he make many supplications to thee? will he speak soft [words] to thee?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Will he make a covenant with thee? wilt thou take him for a servant for ever?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Wilt thou play with him as [with] a bird? or wilt thou bind him for thy maidens?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Shall the companions make a banquet of him? shall they part him among the merchants.
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Canst thou fill his skin with barbed irons? or his head with fish spears?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Lay thy hand upon him, remember the battle, do no more.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Behold, the hope of him is in vain: shall not [one] be cast down even at the sight of him?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
None [is so] fierce that he dare rouse him: who then is able to stand before me?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Who hath first benefited me, that I should repay [him]? [whatever is] under the whole heaven is mine.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
I will not conceal his parts, nor his power, nor his comely proportion.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Who can discover the face of his garment? [or] who can come [to him] with his double bridle?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Who can open the doors of his face? his teeth [are] terrible around.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
[His] scales [are his] pride, shut together [as with] a close seal.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
One is so near to another, that no air can come between them.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
They are joined one to another, they stick together, that they cannot be sundered.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
His sneezings flash light, and his eyes [are] like the eyelids of the morning.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Out of his mouth go burning lamps, [and] sparks of fire dart forth.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Out of his nostrils issueth smoke, as [out] of a seething pot or caldron.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
His breath kindleth coals, and a flame issueth from his mouth.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
In his neck remaineth strength, and sorrow is turned into joy before him.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
The flakes of his flesh are joined together: they are firm in themselves; they cannot be moved.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
His heart is as firm as a stone; yes, as hard as a piece of the nether [millstone].
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
When he raiseth himself, the mighty are afraid: by reason of breakings they purify themselves.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
The sword of him that attacketh him cannot hold: the spear, the dart, nor the habergeon.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
He esteemeth iron as straw, [and] brass as rotten wood.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
The arrow cannot make him flee: sling-stones are turned with him into stubble.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Darts are counted as stubble: he laugheth at the shaking of a spear.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Sharp stones [are] under him: he spreadeth sharp pointed things upon the mire.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
He maketh the deep to boil like a pot: he maketh the sea like a pot of ointment.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
He maketh a path to shine after him; [one] would think the deep [to be] hoary.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Upon earth there is not his like, who is made without fear.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
He beholdeth all high [things]: he [is] a king over all the children of pride.
