Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Canst thou draw out leviathan with a fish hook? or press down his tongue with a cord?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Canst thou put a rope into his nose? or pierce his jaw through with a hook?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Will he make many supplications unto thee? or will he speak soft words unto thee?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Will he make a covenant with thee, that thou shouldest take him for a servant for ever?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Wilt thou play with him as with a bird? or wilt thou bind him for thy maidens?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Shall the bands [of fishermen] make traffic of him? shall they part him among the merchants?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Canst thou fill his skin with barbed irons, or his head with fish spears?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Lay thine hand upon him; remember the battle, and do so no more.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Behold, the hope of him is in vain: shall not one be cast down even at the sight of him?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
None is so fierce that he dare stir him up: who then is he that can stand before me?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Who hath first given unto me, that I should repay him? [whatsoever is] under the whole heaven is mine.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
I will not keep silence concerning his limbs, nor his mighty strength, nor his comely proportion.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Who can strip off his outer garment? who shall come within his double bridle?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Who can open the doors of his face? round about his teeth is terror.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
His strong scales are [his] pride, shut up together [as with] a close seal.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
One is so near to another, that no air can come between them.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
They are joined one to another; they stick together, that they cannot be sundered.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
His neesings flash forth light, and his eyes are like the eyelids of the morning.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Out of his mouth go burning torches, and sparks of fire leap forth.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Out of his nostrils a smoke goeth, as of a seething pot and [burning] rushes.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
His breath kindleth coals, and a flame goeth forth from his mouth.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
In his neck abideth strength, and terror danceth before him.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
The flakes of his flesh are joined together: they are firm upon him; they cannot be moved.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
His heart is as firm as a stone; yea, firm as the nether millstone.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
When he raiseth himself up, the mighty are afraid: by reason of consternation they are beside themselves.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
If one lay at him with the sword, it cannot avail; nor the spear, the dart, nor the pointed shaft.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
He counteth iron as straw, [and] brass as rotten wood.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
The arrow cannot make him flee: slingstones are turned with him into stubble.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Clubs are counted as stubble: he laugheth at the rushing of the javelin.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
His underparts are [like] sharp potsherds: he spreadeth [as it were] a threshing wain upon the mire.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
He maketh the deep to boil like a pot: he maketh the sea like ointment.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
He maketh a path to shine after him; one would think the deep to be hoary.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Upon earth there is not his like, that is made without fear.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
He beholdeth every thing that is high: he is king over all the sons of pride.
