Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Canst thou draw forth the crocodile with a hook, Or press down his tongue with a cord?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Canst thou put a rope into his nose, Or pierce his cheek with a hook?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Will he make many entreaties to thee? Will he speak soft words to thee?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Will he make a covenant with thee? Canst thou take him for a servant for ever?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Canst thou play with him, as with a bird? Or canst thou bind him for thy maidens?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Do men in company lay snares for him? Do they divide him among the merchants?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Canst thou fill his skirt with barbed irons, Or his head with fish-spears?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Do but lay thy hand upon him, —Thou wilt no more think of battle!
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Behold, his hope is vain! Is he not cast down at the very sight of him?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
None is so fierce that he dare stir him up; Who then is he that can stand before me?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Who hath done me a favor, that I must repay him? Whatever is under the whole heaven is mine.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
I will not be silent concerning his limbs, And his strength, and the beauty of his armor.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Who can uncover the surface of his garment? Who will approach his jaws?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Who will open the doors of his face? The rows of his teeth are terrible!
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
His glory is his strong shields, United with each other, as with a close seal.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
They are joined one to another, So that no air can come between them.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
They cleave fast to each other, They hold together, and cannot be separated.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
His sneezing sendeth forth light, And his eyes are like the eyelashes of the morning.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Out of his mouth go flames, And sparks of fire leap forth.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
From his nostrils issueth smoke, as from a heated pot, or caldron.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
His breath kindleth coals, And flames issue from his mouth.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
In his neck dwelleth strength, And terror danceth before him.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
The flakes of his flesh cleave fast together; They are firm upon him, and cannot be moved.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
His heart is solid like a stone; Yea, solid like the nether millstone.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
When he riseth up, the mighty are afraid; Yea, they lose themselves for terror.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
The sword of him that assaileth him doth not stand, The spear, the dart, nor the habergeon.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
He regardeth iron as straw, And brass as rotten wood.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
The arrow cannot make him flee; Sling-stones to him become stubble;
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Clubs are accounted by him as straw; He laugheth at the shaking of the spear.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Under him are sharp potsherds; He spreadeth out a thrashing-sledge upon the mire.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
He maketh the deep to boil like a caldron; He maketh the sea like a pot of ointment.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Behind him he leaveth a shining path; One would think the deep to be hoary.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Upon the earth there is not his master; He is made without fear.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
He looketh down upon all that is high; He is king over all the sons of pride.
