Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Can you draw out leviathan (sea serpent) with an hook? or his tongue with a cord which you let down?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Can you put an hook into his nose? or bore his jaw through with a thorn?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Will he make many supplications unto you? will he speak soft words unto you?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Will he make a covenant with you? will you take him for a servant for ever?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Will you play with him as with a bird? or will you bind him for your maidens?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Shall the companions make a banquet of him? shall they part him among the merchants?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Can you fill his skin with barbed irons? or his head with fish spears?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Lay your hand upon him, remember the battle, do no more.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Behold, the hope of him is in vain: shall not one be cast down even at the sight of him?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
None is so fierce that dare stir him up: who then is able to stand before me?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Who has prevented me, that I should repay him? whatsoever is under the whole heaven is mine.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
I will not conceal his parts, nor his power, nor his comely proportion.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Who can discover the face of his garment? or who can come to him with his double bridle?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Who can open the doors of his face? his teeth are terrible round about.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
His scales are his pride, shut up together as with a close seal.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
One is so near to another, that no air can come between them.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
They are joined one to another, they stick together, that they cannot be sundered.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
By his exhaling a light does shine, and his eyes are like the eyelids of the morning.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Out of his mouth go burning lamps, and sparks of fire leap out.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Out of his nostrils goes smoke, as out of a seething pot or caldron.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
His breath kindles coals, and a flame goes out of his mouth.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
In his neck remains strength, and sorrow is turned into joy before him.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
The flakes of his flesh are joined together: they are firm in themselves; they cannot be moved.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
His heart is as firm as a stone; yea, as hard as a piece of the nether millstone.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
When he raises up himself, the mighty are afraid: by reason of breakings they purify themselves.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
The sword of him that lays at him cannot hold: the spear, the dart, nor the armour of jacket.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
He esteems iron as straw, and brass as rotten wood.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
The arrow cannot make him flee: sling stones are turned with him into stubble.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Darts are counted as stubble: he laughs at the shaking of a spear.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Sharp stones are under him: he spreads sharp pointed things upon the mire.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
He makes the deep to boil like a pot: he makes the sea like a pot of ointment.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
He makes a path to shine after him; one would think the deep to be hoary.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Upon earth there is not his like, who is made without fear.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
He beholds all high things: he is a king over all the children of pride.
