Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Can you pull out Leviathan with a hook? Can you tie its mouth shut?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Can you thread a rope through its nose? Can you pass a hook through its jaw?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Will it beg you to let it go? Or will it talk softly to you?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Will it make a contract with you? Will it agree to be your slave forever?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Will you play with it like a pet bird? Will you put it on a leash for your girls?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Will your trading partners decide on a price for him, and divide him up among the merchants?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Can you pierce his skin with many harpoons, its head with fishing spears?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
If you were to grab hold of it, imagine the battle you would have! You wouldn't do that again!
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Any hope to capture it is foolish. Anyone who tries is thrown to the ground.
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Since no one has the courage to provoke Leviathan, who would dare to stand up against me?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Who has confronted me with any claim that I should repay? Everything under heaven belongs to me.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Let me tell you about Leviathan: its powerful legs and graceful proportions.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Who can remove its hide? Who can penetrate its double coat of armor?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Who can open its jaws? Its teeth are terrifying!
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Its pride is its rows of scales, closed tightly together.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Its scales are so close together that no air can pass between them.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Each scale attaches to the next; they lock together and nothing can penetrate them.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
When it sneezes light shines out. Its eyes are like the rising sun.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Flames pour from its mouth, sparks of fire shoot out.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Smoke comes from its nostrils, like steam from a kettle on a fire made of reeds.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Its breath sets fire to charcoal as flames shoot from its mouth.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
Its neck is powerful, and all who face him shake with terror.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Its body is dense and solid, as if it is made from cast metal.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Its heart is rock-hard, like a millstone.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
When it rises, even the powerful are terrified; they retreat as it thrashes about.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Swords just bounce off it, as do spears, darts, and javelins.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
It brushes aside iron like straw, and bronze like rotten wood.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Arrows cannot make it run away; stones from slingshots are like pieces of stubble.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Clubs are also treated like stubble; it laughs at the sound made by flying spears.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Its underparts are covered with points as sharp as broken pots; when it drags itself through the mud it leaves marks like a threshing sledge.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
It churns up the sea like water in a boiling pot, like a steaming bowl when ointment is mixed.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
It leaves a glistening wake behind it as if the sea had white hair.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
There is nothing on earth like it: a creature that has no fear.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
It looks down on all other creatures. It is the proudest of all.”
