Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Can thou draw out leviathan with a fishhook, or press down his tongue with a cord?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Can thou put a rope into his nose, or pierce his jaw through with a hook?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Will he make many supplications to thee? Or will he speak soft words to thee?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Will he make a covenant with thee, that thou should take him for a servant forever?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Will thou play with him as with a bird? Or will thou bind him for thy maidens?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Will the bands make traffic of him? Will they part him among the merchants?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Can thou fill his skin with barbed irons, or his head with fish-spears?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Lay thy hand upon him. Remember the battle, and do so no more.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Behold, the hope of him is in vain. Will not a man be cast down even at the sight of him?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
None is so fierce that he dare stir him up. Who then is he who can stand before me?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Who has first given to me, that I should repay him? Under the whole heaven is mine.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
I will not keep silence concerning his limbs, nor his mighty strength, nor his goodly frame.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Who can strip off his outer garment? Who shall come within his jaws?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Who can open the doors of his face? Round about his teeth is terror.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
His strong scales are his pride, shut up together like a close seal.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
One is so near to another that no air can come between them.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
They are joined one to another. They stick together, so that they cannot be parted.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
His sneezings flash forth light, and his eyes are like the eyelids of the morning.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Out of his mouth go burning torches, and sparks of fire leap forth.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Out of his nostrils a smoke goes, as of a boiling pot and burning rushes.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
His breath kindles coals, and a flame goes forth from his mouth.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
In his neck abides strength, and terror dances before him.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
The flakes of his flesh are joined together. They are firm upon him. They cannot be moved.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
His heart is as firm as a stone, Yea, firm as the nether millstone.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
When he raises himself up the mighty are afraid. Because of consternation they are beside themselves.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
If a man lays at him with the sword it cannot avail, nor the spear, the dart, nor the pointed shaft.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
He counts iron as straw, and brass as rotten wood.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
The arrow cannot make him flee. Sling-stones are turned into stubble with him.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Clubs are counted as stubble. He laughs at the rushing of the javelin.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
His underparts are like sharp potsherds. He spreads out as a threshing-wagon upon the mire.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
He makes the deep to boil like a pot. He makes the sea like a pot of ointment.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
He makes a path to shine after him. A man would think the deep to be hoary.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Upon earth there is not his like who is made without fear.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
He beholds everything that is high. He is king over all the sons of pride.
