Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Kan du trække Krokodillen op med Krog og binde dens Tunge med Snøre?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Kan du mon stikke et Siv i dens Snude, bore en Krog igennem dens Kæber?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Mon den vil trygle dig længe og give dig gode Ord?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Mon den vil indgaa en Pagt med dig, saa du faar den til Træl for evigt?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Han du mon lege med den som en Fugl og tøjre den for dine Pigebørn?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Falbyder Fiskerlauget den og stykker den ud mellem Sælgerne?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Mon du kan spække dens Hud med Kroge og med Harpuner dens Hoved?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Læg dog engang din Haand paa den! Du vil huske den Kamp og gør det ej mer.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Det Haab vilde blive til Skamme, alene ved Synet laa du der.
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Ingen drister sig til at tirre den, hvem holder Stand imod den?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Hvem møder den og slipper fra det hvem under hele Himlen?
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Jeg tier ej om dens Lemmer, hvor stærk den er, hvor smukt den er skabt.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Hvem har trukket dens Klædning af, trængt ind i dens dobbelte Panser?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Hvem har aabnet dens Ansigts Døre? Rundt om dens Tænder er Rædsel.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Dens Ryg er Reder af Skjolde, dens Bryst er et Segl af Sten;
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
de sidder tæt ved hverandre, Luft kommer ikke ind derimellem;
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
de hænger fast ved hverandre, uadskilleligt griber de ind i hverandre.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Dens Nysen fremkalder straalende Lys, som Morgenrødens Øjenlaag er dens Øjne.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Ud af dens Gab farer Fakler, Ildgnister spruder der frem.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Em staar ud af dens Næsebor som af en ophedet, kogende Kedel.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Dens Aande tænder som glødende Kul, Luer staar ud af dens Gab.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
Styrken bor paa dens Hals, og Angsten hopper foran den.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Tæt sidder Kødets Knuder, som støbt til Kroppen; de rokkes ikke;
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
fast som Sten er dens Hjerte støbt, fast som den nederste Møllesten.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
Naar den rejser sig, gyser Helte, fra Sans og Samling gaar de af Skræk.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Angriberens Sværd holder ikke Stand, ej Kastevaaben, Spyd eller Pil.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Jern regner den kun for Halm og Kobber for trøsket Træ;
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Buens Søn slaar den ikke paa Flugt, Slyngens Sten bliver Straa for den,
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Stridskøllen regnes for Rør, den ler ad det svirrende Spyd.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Paa Bugen er der skarpe Rande, dens Spor i Dyndet er som Tærskeslædens;
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Dybet faar den i Kog som en Gryde, en Salvekedel gør den af Floden;
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
bag den er der en lysende Sti, Dybet synes som Sølverhaar.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Dens Lige findes ikke paa Jord, den er skabt til ikke at frygte.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Alt, hvad højt er, ræddes for den, den er Konge over alle stolte Dyr.
