Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Leviathan te vaih neh na doek tih rhui neh a lai na yueh pah thai a?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
A hnarhong ah canghlong na hen thai tih mutlo hling neh a kam na toeh a?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Nang ham tah huithuinah loh puh vetih nang taengah a mongkawt la cal mai aya?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Nang taengah paipi a saii vetih anih te kumhal kah sal la na loh aya?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Anih te vaa bangla na luem puei vetih anih te na hula hamla na khih pa aya?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Anih ham te thimpom rhoek tael uh thae vetih Kanaan laklo ah a paekboe uh aya?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
A vin dongah palaphae neh, a lu dongah nga khohcung neh na bae sak thai a?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Anih soah na kut tloeng lamtah poek laeh. Caemtloeknah khaw na koei voel mahpawh.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
A ngaiuepnah khaw a laithae ni te. A mueimae mah a hut tang aya?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Anih a haeng ham khaw a muen aih bal moenih. Te dongah ka mikhmuh ah aka pai thai te unim?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Kai n'doe bangla unim ka thuung eh? Vaan hmui kah boeih te kamah kah ni.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Amah ham bueng pawt tih a olsai neh thayung thamal ol khaw, a phu dongkah a sakthen khaw ka phah ni.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
A pueinak te a hmai la ulong poelyoe pah. Kamrhui rhaepnit neh anih te ulong a paan?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
A maelhmai kah thohkhaih te ulong a ong eh? A no khaw mueirhih la pin om.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
A lip photling a hoemnah khaw kutbuen neh a caek la a khaih.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Khat te khat taengla tawn uh tih a laklo ah yilh khaw hue pawh.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Hlang he a manuca taengah balak tih a tuuk uh daengah ni a. pam uh pawh.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
A ikthi loh vangnah a thangthen tih a mik khaw mincang khosaeng banghui ni.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
A ka lamkah hmaithoi thoeng tih hmai hli coe.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
A hnarhong lamkah hmaikhu khaw voh neh canghlong a yawn bangla thoeng.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
A hinglu loh hmai-alh a tak sak tih a ka lamloh hmaihluei thoeng.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
A rhawn ah a sarhi naeh tih a mikhmuh ah rhihnah loh malawk.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
A saa laep te a pum dongah malh kap tih khok pawh.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
A lungbuei te lungto bangla ning tih a dangkah phaklung bangla ning.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
A boeimang vaengah tah tholh pocinah khui lamloh Pathen taengah bakuep uh.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Anih aka kae cunghang neh caai khaw, lungsong neh caempho khaw a thoh moenih.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Thi te cangkong bangla, rhohum khaw keet thing bangla a poek.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Liva capa loh anih a yong sak moenih. Payai lungto pataeng anih taengah tah divawt la poeh.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Caemboh te divawt bangla a poek tih soe kah hinghuennah te a nueih thil.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
A hmui ah paikaek paihat la om dae tangnong soah sui a hnil.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
A laedil te am bangla a tlawk sak tih tuitunli te anhoi bangla a khueh.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
A hnukah a hawn a phi sak tih tuidung khaw sampok bangla a poek.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Paepnah om kolla a saii dongah laipi dongah anih aka tluk a om moenih.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Aka sang boeih te a hmuh. Amah tah hlang oek koca boeih sokah manghai ni,” a ti nah.
