Йов 40
1 Господ говори на Иова и каза:
Пәрвәрдигар Аюпқа йәнә җававән: —
2 Тоя, която е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.
«Һәммигә Қадир билән дәвалашидиған киши униңға тәрбийә қилмақчиму? Тәңрини әйиплигүчи киши җавап бәрсун!» — деди.
3 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
Аюп болса Пәрвәрдигарға җававән: —
4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.
«Мана, мән һеч немигә яримаймән; Саңа қандақ җавап берәләймән? Қолум билән ағзимни етип гәптин қалай;
5 Веднъж съм говорил, и не ще да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя.
Бир қетим дедим, мән йәнә җавап бәрмәймән; Шундақ, икки қетим десәм мән қайта сөзлимәймән» — деди.
6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:
Андин Пәрвәрдигар қара қуюн ичидин Аюпқа җавап берип мундақ деди: —
7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.
«Әркәктәк белиңни чиң бағла, Андин Мән сәндин сорай; Сән Мени хәвәрдар қилғин.
8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
Сән дәрвәқә Мениң һөкүмимни пүтүнләй бекарға кәткүзмәкчимусән? Сән өзүңни һәққаний қилимән дәп, Мени натоғра дәп әйиплимәкчимусән?
9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?
Сениң Тәңриниң билигидәк [күчлүк] бир билигиң барму? Сән Униңдәк аваз билән гүлдүрләләмсән?
10 Украси се сега с превъсходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.
Қени, һазир өзүңни шан-шәрәп һәм салапәт билән безивал! Һәйвәт һәм көркәмлик билән өзүңни кийиндүрүп,
11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;
Ғәзивиңниң қәһрини чечип ташлиғин, Шуниң билән һәр бир тәкәббурниң көзигә тикилип қарап, Андин уни пәсләштүргин.
12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;
Раст, һәр бир тәкәббурниң көзигә тикилип қарап, Андин уни бойсундурғин, Рәзилләрни өз орнида дәссәп йәр билән йәксан қил!
13 Скрий го купно в пръстта; Вържи лицата им в скрито място.
Уларни биргә топиға көмүп қой, Йошурун җайда уларниң йүзлирини кепән билән етип қойғин;
14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.
Шундақ қилалисаң, Мән сени етирап қилип махтаймәнки, «Оң қолуң өзүңни қутқузиду!».
15 Ето сега речния кон който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.
Мән сениң билән тәң яратқан бегемотни көрүп қой; У калидәк от-чөп йәйду.
16 Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му е в мускулите на корема му.
Мана, униң белидики күчини, Қосақ мускуллиридики қудритини һазир көрүп қой!
17 Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.
У қуйруғини кедир дәриғидәк егиду, Униң йотилиридики сиңирлири бир-биригә чиң тоқуп қоюлған.
18 Костите му са като медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.
Униң сүйәклири мис турубидәктур, Пут-қоллири төмүр чоқмақларға охшайду.
19 Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.
У Тәңри яратқан җаниварларниң бешидур, Пәқәт униң Яратқучисила униңға Өз қиличини йеқинлаштуралайду.
20 Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.
Тағлар униңға йемәклик тәминләйду; У йәрдә униң йенида даладики һәр бир һайванлар ойнайду.
21 Ляга под сенчестите дървета, В съкровището на тръстиката, и в блатата;
У сәдәпгүл дәрәқлигиниң астида ятиду, Қомушлуқ һәм сазлиқниң салқинида ятиду.
22 Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.
Сәдәпгүллүкләр өз сайиси билән уни япиду; Өстәңдики таллар уни орап туриду.
23 Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.
Қара, дәрия тешип кетиду, бирақ у һеч һодуқмайду; Һәтта Иордандәк бир дәрияму униң ағзиға өркәшләп урулсиму, йәнила хатирҗәм туривериду.
24 Може ли някой да го хване когато е на щрек. Или да прободе носа му с примка?
Униң алдиға берип уни тутқили боламду? Уни тутуп, андин бурнини тешип чүлүк өткүзгили боламду?
