Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Теманлиқ Елифаз җававән мундақ деди: —
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
«Бириси сән билән сөзләшмәкчи болса, еғир аламсән? Бирақ ким ағзиға кәлгән гәпни жутуваталайду?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Қара, сән көп адәмләргә тәлим-тәрбийә бәргән адәмсән, Сән җансиз қолларға күч бәргәнсән,
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Сөзлириң дәлдәңшип аран маңидиғанларни риғбәтләндүргән, Тизлири пүкүлгәнләрни йөлигәнсән.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Бирақ һазир нөвәт саңа кәлди, Шуниңлиқ билән һалиңдин кәттиң, Балаю-апәт саңа тегиши билән, Сән алақзадә болуп кәттиң.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Ихласмәнлигиң таянчиң болуп кәлмигәнму? Йоллириңдики дуруслуқ үмүтүңниң асаси әмәсмиди?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Есиңгә ал, ким бегуна туруп вәйран болуп баққан? Дурусларниң һаяти нәдә үзүлүп қалған?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Мән көргинимдәк, гуна билән йәр ағдуруп аваричилик териғанлар, Охшашла һосул алиду.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Тәңриниң бир нәпәси биләнла улар гумран болиду, Униң ғәзивиниң партлиши билән улар йоқилип кетиду.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Ширниң һөкирәшлири, Һәм әшәддий ширниң авази [бар болсиму], Шир асланлириниң чишлири сундурулиду;
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Батур шир болса ов тапалмай йоқилишқа йүзлиниду, Чиши ширниң күчүклири чечилип кетиду.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
— Мана, маңа бир сөз ғайипанә кәлди, Қулиқимға бир шивирлиған аваз кирди,
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Түн кечидики ғайипанә көрүнүшләрдин чиққан ойларда, Адәмләрни чоңқур уйқа басқанда,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Қорқунуч вә титрәкму мени басти, Сүйәк-сүйәклиримни титритивәтти;
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Көз алдимдин бир роһ өтүп кәтти; Бәдинимдики түклирим һүрпийип кәтти.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
У роһ орнида мидирлимай турди, бирақ турқини көрәлмидим; Көз алдимда бир гәвдә турупту; Шивирлиған бир аваз аңланди: —
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
«Инсан балиси Тәңридин һәққаний болаламду? Адәм өз Яратқучисидин пак болаламду?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Мана, У Өз қуллириға ишәнмигән, Һәтта пәриштилириниму «Наданлиқ қилған!» дәп әйиплигән йәрдә,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Ули топилардин болған инсанлар, Лайдин ясалған өйләрдә турғучилар қандақ болар!? Улар пәрванидинму асанла янҗилиду!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Улар таң билән кәч арилиғида кукум-талқан болиду; Улар һеч ким нәзиригә алмиған һалда мәңгүгә йоқилиду.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Уларниң чедир таниси жулуп ташланғанғу? Улар һеч даналиққа техи еришмәйла өлүп кетиду!».
