Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Pea toki leaange ai ʻa Elifasi mei Timani, ʻo ne pehē,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
“Kapau te mau ʻahiʻahi ke lea kiate koe, te ke ʻita ai? Ka ko hai te ne faʻa taʻofi ia ʻe ia mei he lea?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Vakai, kuo ke akonekina ʻae tokolahi, pea kuo ke fakamālohiʻi ʻae nima vaivai.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Naʻe poupou hake ʻe hoʻo ngaahi lea ʻaia naʻe meimei hinga, pea kuo ke fakamālohiʻi ʻae foʻi tui vaivai.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Ka ko eni kuo hoko ia kiate koe, pea ke vaivai; ʻoku ala ia kiate koe, pea ʻoku ke puputuʻu.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
He kofaʻā eni hoʻo manavahē, hoʻo falala, hoʻo ʻamanaki lelei, mo e angatonu ʻa ho ngaahi hala?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
“ʻOku ou kole kiate koe, ke ke fakamanatu, ko hai ha taʻeangahala naʻe ʻauha? Pea ko e potu fē naʻe motuhi ai ʻae māʻoniʻoni?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
ʻIo, ʻo hangē pe ko ia kuo u mamata ki ai, ko kinautolu ʻoku keli ʻae angahala, mo tūtuuʻi ʻae fai kovi, ʻoku nau utu pe ia.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
ʻI he ifi ʻae ʻOtua ʻoku nau ʻauha, pea ko e mānava ʻo hono fofonga ʻoku nau ʻosiʻosingamālie ai.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
ʻOku [fakangata ]ʻae ngungulu ʻoe laione, mo e leʻo ʻoe laione fekai, pea ʻoku mafesifesi ʻae kau nifo ʻoe fanga laione mui.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
ʻOku ʻauha ʻae motuʻa laione ko e masiva meʻa kai, pea ko e fānganga ʻoe laione mālohi kuo fakahēʻi mamaʻo.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
“Ko eni, naʻe ai ha meʻa naʻe ʻomi fufū kiate au, pea naʻe ongoʻi ʻe hoku telinga ʻae fafana ʻo ia.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
ʻI he ngaahi mahalo mei he ngaahi meʻa hā mai ʻoe pō, ʻoka tō ʻae mohe maʻu ki he kakai,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Naʻe hoko mai kiate au ʻae manavahē, mo e tetetete, ʻaia naʻe fakangalulu ai hoku ngaahi hui kotoa pē.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Pea naʻe toki māʻali ai ʻae laumālie ʻi hoku ʻao; pea naʻe vavana hake ʻae fulufulu ʻo hoku sino:
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Naʻe tuʻu mai ia, ka naʻe ʻikai te u ʻilo hono anga: naʻe ʻi hoku ʻao ʻae fakatātā, naʻe longo pe, pea ne u ongoʻi ʻae leʻo, naʻe pehē,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
“ʻE faʻa angatonu lahi hake ʻae tangata ki hono ʻOtua? ʻE māʻoniʻoni lahi hake ʻae tangata ki hono Tupuʻanga?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Vakai, ʻoku ʻikai te ne falala ki heʻene kau tamaioʻeiki, pea ko ʻene kau ʻāngelo ʻoku ʻikai ke ne fakamālō ki ai.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Kae huanoa ʻakinautolu ʻoku nofo ʻi he ngaahi fale ʻumea, ko honau tuʻunga ʻoku ʻi he efu, pea ʻoku taʻomia ʻakinautolu ʻo hangē pe ko e ane?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
ʻOku tā hifo ʻakinautolu mei he pongipongi ʻo aʻu ki he efiafi: ʻoku nau ʻauha ʻo taʻetuku, ka ʻoku ʻikai tokanga ki ai ha taha.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Pea ʻikai ʻoku mole atu ʻae lelei kotoa pē ʻoku ʻiate kinautolu? ʻOku nau mate, ʻio, ʻi he taʻehapoto.’
