Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Y respondió Elifaz el temanita, y dijo:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Si probáremos a hablarte, te será molesto; pero ¿quién podrá detener las palabras?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
He aquí, tú enseñabas a muchos, y las manos flacas corroborabas.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Al que vacilaba, enderezaban tus palabras, y las rodillas de los que arrodillaban esforzabas.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Mas ahora que a ti te ha venido, te es molesto; y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
¿Es éste tu temor, tu confianza, tu esperanza, y la perfección de tus caminos?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Acuérdate ahora, ¿quién haya sido inocente que se perdiese? Y ¿adónde los rectos han sido cortados?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Como yo he visto que los que aran iniquidad y siembran injuria, la siegan.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Perecen por el aliento de Dios, y por el espíritu de su furor son consumidos.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
El bramido del león, y la voz del león, y los dientes de los leoncillos son arrancados.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
El león viejo perece por falta de presa, y los hijos del león son esparcidos.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
El negocio también me era a mí oculto; mas mi oído ha percibido algo de ello.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
En imaginaciones de visiones nocturnas, cuando el sueño cae sobre los hombres,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
me sobrevino un espanto y un temblor, que estremeció todos mis huesos.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Y un espíritu que pasó por delante de mí, hizo que se erizara el vello de mi carne.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Se paró un fantasma delante de mis ojos, cuyo rostro yo no conocí, y quedo, oí que decía:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
¿Por ventura será el hombre más justo que Dios? ¿Será el varón más limpio que el que lo hizo?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
He aquí que en sus siervos no confía, y en sus ángeles halló locura.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
¡Cuánto más en los que habitan en casas de lodo, cuyo fundamento está en el polvo, y que serán quebrantados de la polilla!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
De la mañana a la tarde son quebrantados, y se pierden para siempre, sin haber quien lo considere.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
¿Su hermosura, no se pierde con ellos mismos? Mueren, y no lo saben.
