Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Ipapo Erifazi muTemani akapindura achiti:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
“Kana mumwe munhu akava neshoko newe, iwe uchashayiwa mwoyo murefu here? Asi ndiani angarega kutaura?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Funga kuti wakadzidzisa vazhinji sei, uye kuti wakasimbisa sei maoko asina simba.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Mashoko ako akatsigira vaya vakagumburwa; wakasimbisa mabvi akaneta.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Asi zvino nhamo yasvika kwauri, uye iwe waora mwoyo; inokurova, iwe ndokuvhunduka.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Ko, kutya kwako Mwari hakuzi chivimbo chako, uye nzira dzako dzakarurama tariro yako here?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
“Rangarira iye zvino: Ndianiko, asina mhaka, akamboparadzwa? Ndokupiko kwakatongoparadzwa vakarurama?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Sezvandakaona, vaya vanodyara zvakaipa navaya vanokusha nhamo ndizvo zvavanokohwa.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Vanoparadzwa nokufema kwaMwari; vanoparara nokuputika kwehasha dzake.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Shumba dzingaomba nokunguruma, nyamba meno eshumba huru akaguduka.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Shumba inoparara nokuda kwokushaya nyama, uye vana veshumbakadzi vanopararira.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
“Shoko rakauyiswa kwandiri muchivande, nzeve dzangu dzakanzwa zevezeve raro.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Pakati pokurota hope dzinovhundutsa usiku, hope huru padzinenge dzabata vanhu,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
kutya nokudedera zvakandibata zvikaita kuti mapfupa angu ose abvunde.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Mumwe mweya wakapfuura pamberi pechiso changu, uye bvudzi romusoro wangu rikamira.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Wakamira, asi ndakatadza kuziva kuti chaiva chii. Chinhu chakamira pamberi pameso angu, uye ndakanzwa inzwi rakanyarara richiti:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
‘Ko, munhu anofa, angava akarurama kupfuura Mwari here? Ko, munhu angagona kuchena kukunda Muiti wake here?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Kana Mwari akasavimba navaranda vake, kana akakanganisa kutonga vatumwa vake,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
zvikuru sei kuna avo vanogara mudzimba dzevhu, nheyo dzavo dziri muguruva, dzinopwanyiwa nyore kupfuura chipfukuto!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Dzinoputsanyiwa pakati pamambakwedza namadekwana; dzinoparara dzisingazoonekwi nokusingaperi.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Ko, mabote etende ravo haana kubviswa here kuti vagofa vasina uchenjeri?’
