Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Então Elifaz o temanita respondeu, dizendo:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Se tentarmos falar contigo, ficarás incomodado? Mas quem poderia deter as palavras?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Eis que tu ensinavas a muitos, e fortalecias as mãos fracas;
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Tuas palavras levantavam aos que tropeçavam, e fortificavas os joelhos que desfaleciam.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Mas agora [isso] que aconteceu contigo, tu te cansas; e quando [isso] te tocou, te perturbas.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Por acaso não era o teu temor [a Deus] a tua confiança, e a integridade dos teus caminhos tua esperança?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Lembra-te agora, qual foi o inocente que pereceu? E onde os corretos foram destruídos?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Como eu tenho visto, os que lavram injustiça e semeiam opressão colhem o mesmo.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Com o sopro de Deus eles perecem, e pelo vento de sua ira são consumidos.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
O rugido do leão, a voz do leão feroz, e os dentes dos leões jovens são quebrantados.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
O leão velho perece por falta de presa, e os filhotes da leoa se dispersam.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Uma palavra me foi dita em segredo, e meu ouvidos escutaram um sussurro dela.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Em imaginações de visões noturnas, quando o sono profundo cai sobre os homens,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Espanto e tremor vieram sobre mim, que espantou todos os meus ossos.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Então um vento passou por diante de mim, que fez arrepiar os pelos de minha carne.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Ele parou, mas não reconheci sua feição; uma figura estava diante de meus olhos, e ouvi uma voz quieta, [que dizia]:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Seria o ser humano mais justo que Deus? Seria o homem mais puro que seu Criador?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Visto que ele não confia em seus servos, e considera seus anjos como loucos,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Quanto mais naqueles que habitam em casas de lodo, cujo fundamento está no pó, e são esmagáveis como a traça!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Desde a manhã até a tarde são despedaçados, e perecem sempre, sem que ninguém perceba.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Por acaso sua excelência não se perde com eles mesmos? Eles morrem sem sabedoria.
