Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Da tok Elifas fra Teman til orde og sa:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Om en prøvde å tale et ord til dig, vilde du da ta det ille op? Men hvem kan vel holde sine ord tilbake?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Du har selv vist mange til rette, og maktløse hender styrket du;
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
dine ord reiste den snublende op, og synkende knær gjorde du sterke.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Men nu, når det gjelder dig selv, blir du utålmodig, når det rammer dig, blir du forferdet.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Er ikke din gudsfrykt din tillit, din ulastelige ferd ditt håp?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Tenk efter: Hvem omkom uskyldig, og hvor gikk rettskafne til grunne?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Efter det jeg har sett, har de som pløide urett og sådde nød, også høstet det.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
De omkom for Guds ånde, og for hans vredes pust blev de til intet.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Løvens brøl og dens fryktelige røst hørtes ikke lenger, og ungløvenes tenner blev knust.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Løven omkom av mangel på rov, og løvinnens unger blev adspredt.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Og til mig stjal sig et ord; det lød for mitt øre som en hvisken,
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
under skiftende tanker ved nattlige syner, når dyp søvn faller på menneskene.
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Frykt og beven kom over mig, så alle mine ben tok til å skjelve.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Og en ånd fór forbi mitt åsyn; hårene på mitt legeme reiste sig.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Den blev stående, men jeg skjelnet ikke klart hvorledes den så ut - det var en skikkelse som stod der for mine øine; jeg hørte en stille susen og en røst:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Er et menneske rettferdig for Gud, eller en mann ren for sin skaper?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Se, på sine tjenere stoler han ikke, og hos sine engler finner han feil,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
hvor meget mere da hos dem som bor i hus av ler, og som har sin grunnvoll i støvet - de som knuses lettere enn møll.
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Fra morgen til aften - så er de sønderslått; uten at nogen akter på det, går de til grunne for alltid.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Blir ikke teltsnoren dradd ut hos dem? De dør, men ikke i visdom.
