< Йов 4 >
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Katahi a Eripata Temani ka oho, ka mea,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Ki te anga matou ki te korero ki a koe, e pouri ranei koe? otira e taea e wai te pehi te kupu?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Nana, he tokomaha i whakaakona e koe: nau hoki i whakakaha nga ringa kahakore.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Ara ana i au kupu te tangata e hinga ana; nau hoki i kaha ai nga turi kua piko.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Inaianei kua tae mai ki a koe, a e hemo ana koe: e pa ana ki a koe, ohorere ana koe.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
He taka ianei kei tou wehi ki te Atua he okiokinga whakaaro mou? Kei te tapatahi o ou huarahi he tumanakohanga mou?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Maharatia ra, ko wai o nga tangata harakore i huna? I ngaro ranei ki hea te hunga tika?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Ko taku hoki tenei i kite ai, ko te hunga e parau ana i te he, e rua ana i te raruraru, ko ia ra ano ta ratou e kokoti ai.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Huna ana ratou e te ha o te Atua, moti iho ratou i te hau o tona riri.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Ko te hamama o te raiona, ko te reo o te raiona tutu, ko nga niho o nga kuao raiona, whati ana.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Ngaro ana te raiona katua i te kore kai, a marara noa atu nga kuao a te raiona.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Na i kawea pukutia mai he korero ki ahau, a kapohia ana e toku taringa he komuhumuhu.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
I nga whakaaroaronga, no nga kite o te po, i te mea ka au iho te moe a te tangata,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Ka pa te wehi ki ahau, me te ihiihi, a wiri ana oku wheua katoa.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Na ka tika atu he wairua i toku aroaro, tutu ana nga huruhuru o toku kikokiko.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Tu ana ia, otiia kihai ahau i mohio ki tona mata; he ahua te mea i toku aroaro: tu puku ana; na ka rongo ahau i te reo e ki ana,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
He nui atu ranei te tika o te tangata i to te Atua? He nui atu ranei i to tona Kaihanga to ma o te tangata?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Nana, kahore rawa ia e whakawhirinaki ki ana pononga; a ki tana, he he kei ana anahera.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Tera atu to te hunga e noho ana i roto i nga whare uku, he puehu to ratou turanga; mongamonga kau ratou i te aroaro o te purehurehu.
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
I waenganui o te ata, o te ahiahi, ka whakangaromia ratou; huna ana ratou ake tonu atu, te ai tetahi hei whakaaro atu.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Kahore ranei to ratou taura here teneti i motuhia i roto i a ratou? Mate ana ratou, kahore hoki he matauranga.