Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Le hoe ty natoi’ i Elifaze nte-Temane:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Hampihivivioke azo hao ty fimanea’ay rehak’ ama’o? fa Ia ty maha-lie-batañe tsy hivolañe?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Ingo te maro ty nanare’o, fa nampaozare’o ty fitañe mavozo.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Fiatoa’ o mitsikapio o saontsi’oo; nampifatrare’o o ongotse mikoletrao;
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
F’ie nizò azo henaneo, ihe ka ty midazidazìtse; nioza ama’o, le minevenevetse;
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Tsy o havañona’oo hao ty fatokisa’o vaho fitamà’o ty fahitin-dala’o?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Ehe, tiahio hey: Ia ty nikoromake te nalio-tahiñe? Aia ty vañoñe naitoeñe?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Aa naho o nitreakoo: hambañe ty tatahe’ ty mpitraba-karatiañe, naho ty mpitongy kilily.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Ie mihomak’ ami’ty kofòn’ Añahare, mikoromak’ ami’ty fiforoaham-pifombo’e.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Mitromoro ty liona mireñetse ty liona romotse, fe poñafeñe o nifem-parasy tora’eo,
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Mate ty liona-lahi’e te po-tsindroke, mibarakaike ty anan-diona rene’e,
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Nasese amako añ’etake ty volañe, nitsepahen-tsòfiko ty nitangongoe’e.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Nitsakoreñe añ’aroñaron-kaleñe, ie lampon-drotse ondatio,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Niazo ty anifan-draho, nirevendreveñe, nampititititihe’e o taolako iabio.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Nihelañe añatrefan-tareheko eo ty angatse, niriñariña o volon-tsandrikoo.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Nijohan-dre, fe tsy nirendreko ty vinta’e; nitroatse aolo’ o masokoo ty vente’e, nianjiñe, le inao ty fiarañanañañe nanao ty hoe:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Ho to añatrefan’ Añahare hao t’i raolombelo? halio te amy Namboatse azey hao ondatio?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Heheke ndra o mpitoro’eo tsy atokisa’e, mbore anisia’e lilatse o anjeli’eo,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Àntsake o mpimoneñe an-traño taneo, O faha’eo an-debok’ ao, ie ho pìneke aolo’ ty fizara!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Ie demok’ añivo’ ty manjirik’andro naho ty haleñe; modo kitro-katroke tsy ihaoñañe.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Tsy nombotañe an-tro’e ao hao o talin-kivoho’eo? Ie mihomak’ avao, tsy aman-kilala!
