Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Awo Erifaazi Omutemani n’ayanukula ng’agamba nti,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
“Omuntu bw’anaayogera naawe onoonyiiga? Naye ani ayinza okusirika obusirisi?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Laba, wayigiriza bangi, emikono eminafu wagizzaamu amaanyi.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Ebigambo byo byanyweza abaali bagwa, era ng’ozzaamu amaanyi amaviivi agaali gakankana.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Naye kaakano kikutuuseeko, oweddemu amaanyi; kikutte ku ggwe n’oggwaawo!
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Okutya Katonda wo si bwe bwesige bwo, n’obwesimbu bwo si ly’essuubi lyo?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
“Kaakano lowooza; ani ataliiko musango eyali azikiridde? Oba wa abatuukirivu gye baali bamaliddwawo?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Okusinziira ku kyendabye; abo abateekateeka okukola ebibi era ne basiga ebitali bya butuukirivu, bakungula bizibu.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Bazikirizibwa omukka Katonda gw’assa, bamalibwawo obusungu bwe.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Okuwuluguma kw’empologoma, n’eddoboozi ly’empologoma enkambwe, n’amannyo g’empologoma ento gamenyeka.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Empologoma ey’amaanyi ezikirira olw’okubulwa omuyiggo, n’obwana bw’empologoma busaasaana.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
“Nategeezebwa ekigambo eky’ekyama, ne nkitegera okutu.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Wakati mu birowoozo n’okwolesebwa kw’ekiro ng’otulo otungi tukutte omuntu,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
okutya n’okukankana byankwata ne bireetera amagumba gange okunyegenya.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Omwoyo gw’ayita mu maaso gange, obwoya bw’oku mubiri gwange ne buyimirira.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Ne buyimirira butengerera, naye saasobola kwetegereza ndabika yaabwo, n’ekifaananyi kyali mu maaso gange, ne wabaawo akasiriikiriro, ne ndyoka mpulira eddoboozi nga ligamba nti,
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
‘Omuntu afa ayinza okuba omutuukirivu okusinga Katonda? Omuntu ayinza okuba omulongoofu okusinga Omutonzi we?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Obanga abaddu be tabeesiga, nga bamalayika be abalanga ensobi
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
kale kiriba kitya, abo abasula mu z’ebbumba ezirina emisingi egiri mu nfuufu, ababetentebwa n’okusinga ekiwojjolo?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Bamalibwawo wakati w’amakya n’akawungeezi, bazikirira emirembe n’emirembe awatali abafaako.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Omuguwa gwa weema yaabwe gusimbulwa munda, ne bafa ng’abasirusiru.’”
