Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
respondens autem Eliphaz Themanites dixit
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
si coeperimus loqui tibi forsitan moleste accipias sed conceptum sermonem tenere quis possit
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
ecce docuisti multos et manus lassas roborasti
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
vacillantes confirmaverunt sermones tui et genua trementia confortasti
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
nunc autem venit super te plaga et defecisti tetigit te et conturbatus es
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
timor tuus fortitudo tua patientia tua et perfectio viarum tuarum
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
recordare obsecro te quis umquam innocens perierit aut quando recti deleti sint
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
quin potius vidi eos qui operantur iniquitatem et seminant dolores et metunt eos
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
flante Deo perisse et spiritu irae eius esse consumptos
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
rugitus leonis et vox leaenae et dentes catulorum leonum contriti sunt
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
tigris periit eo quod non haberet praedam et catuli leonis dissipati sunt
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
porro ad me dictum est verbum absconditum et quasi furtive suscepit auris mea venas susurri eius
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
in horrore visionis nocturnae quando solet sopor occupare homines
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
pavor tenuit me et tremor et omnia ossa mea perterrita sunt
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
et cum spiritus me praesente transiret inhorruerunt pili carnis meae
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
stetit quidam cuius non agnoscebam vultum imago coram oculis meis et vocem quasi aurae lenis audivi
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
numquid homo Dei conparatione iustificabitur aut factore suo purior erit vir
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
ecce qui serviunt ei non sunt stabiles et in angelis suis repperit pravitatem
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
quanto magis hii qui habitant domos luteas qui terrenum habent fundamentum consumentur velut a tinea
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
de mane usque ad vesperum succidentur et quia nullus intellegit in aeternum peribunt
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
qui autem reliqui fuerint auferentur ex eis morientur et non in sapientia
