Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Respondens autem Eliphaz Themanites, dixit:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Si cœperimus loqui tibi, forsitan moleste accipies, sed conceptum sermonem tenere quis poterit?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Ecce docuisti multos, et manus lassas roborasti:
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Vacillantes confirmaverunt sermones tui, et genua trementia confortasti:
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Nunc autem venit super te plaga, et defecisti: tetigit te, et conturbatus es.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Ubi est timor tuus, fortitudo tua, patientia tua, et perfectio viarum tuarum?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Recordare obsecro te, quis umquam innocens periit? aut quando recti deleti sunt?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Quin potius vidi eos, qui operantur iniquitatem, et seminant dolores, et metunt eos,
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Flante Deo perisse, et spiritu iræ eius esse consumptos:
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Rugitus leonis, et vox leænæ, et dentes catulorum leonum contriti sunt.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Tigris periit, eo quod non haberet prædam, et catuli leonis dissipati sunt.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Porro ad me dictum est verbum absconditum, et quasi furtive suscepit auris mea venas susurri eius.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
In horrore visionis nocturnæ, quando solet sopor occupare homines,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Pavor tenuit me, et tremor, et omnia ossa mea perterrita sunt:
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Et cum spiritus me præsente transiret, inhorruerunt pili carnis meæ.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Stetit quidam, cuius non agnoscebam vultum, imago coram oculis meis, et vocem quasi auræ lenis audivi.
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Numquid homo, Dei comparatione iustificabitur, aut factore suo purior erit vir?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Ecce qui serviunt ei, non sunt stabiles, et in angelis suis reperit pravitatem:
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Quanto magis hi qui habitant domos luteas, qui terrenum habent fundamentum, consumentur velut a tinea?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
De mane usque ad vesperam succidentur: et quia nullus intelligit, in æternum peribunt.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Qui autem reliqui fuerint, auferentur ex eis: morientur, et non in sapientia.
