Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Hagi anante Temani mopafinti ne' Elifasi'a amanage huno kenona hu'ne,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Mago vahe'mo'ma kagri'enema nanekema hu'zama nehanigenka akohenka mani'nenka ontahigahano? Hagi nagra nagitera aze'ori'na hunaku'ma hanua nanekea amne kasmigahue.
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Rama'a vahe antahintahia nezminka, hankavezmi omne vahera zamazeri hankaveti'nane.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Tanafa'ma hu'za mase'zama nehaza vahetmina, nanekeka'amo'a zamazeri hankavenetino, zaferina omne amnema hia vahera hankavea nezamie.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Hianagi menima knazampi nemaninkeno'a krimpamo'a haviza nehie. Hazenke zamo'ma kavate'ma egenka kagogogu nehane.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Anumzamofonku'ma koro hunentenka fatgo hunka nemaninazanku kamentintia nehunka, Anumzamo naza hugahie nehano?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Kagesa antahigo, hazenke'a omne vahe'mo'a amnea frigahifi? Hagi fatgo avu'ava'ma nehia vahera inantega ahe fri'negenka ke'nane?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Hagi nagrama ke'na antahi'nama hu'noana, hozama eri'za avimzama hankre'za hamarazankna hu'za kefo avu'avazama nehaza vahe'mo'za hazenke'za nehamaraze.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Anumzamofo rimpa ahezamo'a, zaho'mo'ma maka'zama eri haviza hiaza huno, Agra asimu'ma antea zantetira zamahe fanane nehie.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Zamagra ha' laionimo'ma ha' hunaku nehiaza hu'za krafa nehu'za, rekazigazi hugahazanagi, hanave laionimofona aheno avera rutafrigahie.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Hagi ana ha' laionimo'za ahe'zama nenaza zaga omanisige'za zamagaku nehu'za mofavrezmia atresage'za panini hu'za hazagre'za vu'za e'za hugahaze.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Hagi tamage nanekea oku'a sumi sumi hu'za eme nasmizage'na antahi'noe.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Vahe'mo'za mase himrenageno, kenage ava'nafi ana nanekea eme nasmizage'na anhintahi hakare nehugeno,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
tusi nagogo nefegeno, zaferinani'a omne amne nehige'na, tusi nahirahiku hu'noe.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Mago zaho erino navufi evigeno, navufga nazokamo'a harahara huno oti vagare'ne.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Hagi ana zaho'ma erino'ma evigenama koana, mago zamofo amema'a fore huno oti'neanagi, avufga'a onke'noe. Anama nehigeno agasasama omanenefintira mago agerumo'a anage hu'ne.
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Anumzamofo avurera mago vahe'mo'a fatgo osu'ne. Tro'ma hurante'nea Anumzamofo avurera magora agru vahera omanifta hu'ne.
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Anumzamo'a eri'za vahe'anena antahi nozmino ankero vahe'amofo havi zamavu'zmava zana refko huno nezamage.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Hagi vahera Anumzamo'a mopareti eri kripeno tro hunteneankino (moth) afovage brebrema rehapatiaza hugahie.
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Hagi trazamo'za nantera fore hute'za, kinaga sege'za frizankna hu'za ana fri fanane hazage'za antahi nozamize.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Seli nozmimofo nofira katufe atrazageno pasru hiankna hu'za knare antahintahi omne vahe nefrize.
