Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
時にテマン人エリパズ答へて曰く
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
人もし汝にむかひて言詞を出さば汝これを厭ふや 然ながら誰か言で忍ぶことを得んや
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
さきに汝は衆多の人を誨へ諭せり 手の埀たる者をばこれを強くし
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
つまづく者をば言をもて扶けおこし 膝の弱りたる者を強くせり
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
然るに今この事汝に臨めば汝悶え この事なんぢに加はれば汝おぢまどふ
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
汝は神を畏こめり 是なんぢの依頼む所ならずや 汝はその道を全うせり 是なんぢの望ならずや
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
請ふ想ひ見よ 誰か罪なくして亡びし者あらん 義者の絶れし事いづくに在や
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
我の觀る所によれば不義を耕へし惡を播く者はその穫る所も亦 是のごとし
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
みな神の氣吹によりて滅びその鼻の息によりて消うす
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
獅子の吼 猛き獅子の聲ともに息み 少き獅子の牙折れ
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
大獅子獲物なくして亡び小獅子散失す
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
前に言の密に我に臨めるありて我その細聲を耳に聞得たり
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
即ち人の熟睡する頃我夜の異象によりて想ひ煩ひをりける時
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
身に恐懼をもよほして戰慄き 骨節ことごとく振ふ
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
時に靈ありて我面の前を過ければ我は身の毛よだちたり
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
その物立とまりしが我はその状を見わかつことえざりき 唯一の物の象わが目の前にあり 時に我しづかなる聲を聞けり云く
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
人いかで神より正義からんや 人いかでその造主より潔からんや
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
彼はその僕をさへに恃みたまはず 其使者をも足ぬ者と見做たまふ
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
況んや土の家に住をりて塵を基とし蜉蝣のごとく亡ぶる者をや
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
是は朝より夕までの間に亡びかへりみる者もなくして永く失逝る
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
その魂の緒あに絶ざらんや皆悟ること無くして死うす
