Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
その時、テマンびとエリパズが答えて言った、
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
「もし人があなたにむかって意見を述べるならば、あなたは腹を立てるでしょうか。しかしだれが黙っておれましょう。
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
見よ、あなたは多くの人を教えさとし、衰えた手を強くした。
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
あなたの言葉はつまずく者をたすけ起し、かよわいひざを強くした。
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
ところが今、この事があなたに臨むと、あなたは耐え得ない。この事があなたに触れると、あなたはおじ惑う。
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
あなたが神を恐れていることは、あなたのよりどころではないか。あなたの道の全きことは、あなたの望みではないか。
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
考えてみよ、だれが罪のないのに、滅ぼされた者があるか。どこに正しい者で、断ち滅ぼされた者があるか。
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
わたしの見た所によれば、不義を耕し、害悪をまく者は、それを刈り取っている。
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
彼らは神のいぶきによって滅び、その怒りの息によって消えうせる。
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
ししのほえる声、たけきししの声はともにやみ、若きししのきばは折られ、
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
雄じしは獲物を得ずに滅び、雌じしの子は散らされる。
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
さて、わたしに、言葉がひそかに臨んだ、わたしの耳はそのささやきを聞いた。
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
すなわち人の熟睡するころ、夜の幻によって思い乱れている時、
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
恐れがわたしに臨んだので、おののき、わたしの骨はことごとく震えた。
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
時に、霊があって、わたしの顔の前を過ぎたので、わたしの身の毛はよだった。
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
そのものは立ちどまったが、わたしはその姿を見わけることができなかった。一つのかたちが、わたしの目の前にあった。わたしは静かな声を聞いた、
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
『人は神の前に正しくありえようか。人はその造り主の前に清くありえようか。
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
見よ、彼はそのしもべをさえ頼みとせず、その天使をも誤れる者とみなされる。
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
まして、泥の家に住む者、ちりをその基とする者、しみのようにつぶされる者。
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
彼らは朝から夕までの間に打ち砕かれ、顧みる者もなく、永遠に滅びる。
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
もしその天幕の綱が彼らのうちに取り去られるなら、ついに悟ることもなく、死にうせるではないか』。
