< Йов 4 >
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
ED Elifaz Temanita rispose, e disse:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Se noi imprendiamo a parlarti, ti sarà egli molesto? Ma pur chi potrebbe rattener le parole?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Ecco, tu correggevi molti, E rinforzavi le mani rimesse.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
I tuoi ragionamenti ridirizzavano quelli che vacillavano, E tu raffermavi le ginocchia che piegavano.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Ma ora che [il male] ti è avvenuto, tu te ne affanni; [Ora ch'è] giunto fino a te, tu ne sei smarrito.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
La tua pietà non [è] ella [stata] la tua speranza, [E] l'integrità delle tue vie la tua aspettazione?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Deh! rammemorati, quale innocente perì mai, Ed ove furono gli [uomini] diritti [mai] distrutti?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Siccome io ho veduto che quelli che arano l'iniquità, E seminano la perversità, la mietono.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Essi periscono per l'alito di Dio, E son consumati dal soffiar delle sue nari.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Il ruggito del leone, e il grido del fier leone [son ribattuti]; E i denti de' leoncelli sono stritolati.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Il vecchio leone perisce per mancamento di preda, E i figli della leonessa son dissipati.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Or mi è stata di nascosto significata una parola, E l'orecchio mio ne ha ritenuto un poco.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Fra le immaginazioni delle visioni notturne, Quando il più profondo sonno cade sopra gli uomini,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Mi è venuto uno spavento ed un tremito, Che ha spaventate tutte quante le mie ossa.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Ed uno spirito è passato davanti a me, Che mi ha fatto arricciare i peli della mia carne;
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Egli si è fermato, ed io non ho riconosciuto il suo aspetto; Una sembianza è stata davanti agli occhi miei, Ed io ho udita una voce sommessa [che diceva: ]
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
L'uomo sarebbe egli giustificato da Dio? L'uomo sarebbe egli giudicato puro dal suo fattore?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Ecco, egli non si fida ne' suoi servitori, E scorge della temerità ne' suoi Angeli.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Quanto più in coloro che abitano in case di fango, Il cui fondamento [è] nella polvere, E che son ridotti in polvere, esposti a' vermi?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Dalla mattina alla sera sono stritolati, E periscono in perpetuo, senza che alcuno vi ponga mente.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
L'eccellenza ch'era in loro non si diparte ella? Muoiono, ma non con sapienza.