Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Maka berbicaralah Elifas, orang Teman:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
"Kesalkah engkau, bila orang mencoba berbicara kepadamu? Tetapi siapakah dapat tetap menutup mulutnya?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Sesungguhnya, engkau telah mengajar banyak orang, dan tangan yang lemah telah engkau kuatkan;
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
orang yang jatuh telah dibangunkan oleh kata-katamu, dan lutut yang lemas telah kaukokohkan;
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
tetapi sekarang, dirimu yang tertimpa, dan engkau kesal, dirimu terkena, dan engkau terkejut.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Bukankah takutmu akan Allah yang menjadi sandaranmu, dan kesalehan hidupmu menjadi pengharapanmu?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Camkanlah ini: siapa binasa dengan tidak bersalah dan di manakah orang yang jujur dipunahkan?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Yang telah kulihat ialah bahwa orang yang membajak kejahatan dan menabur kesusahan, ia menuainya juga.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Mereka binasa oleh nafas Allah, dan lenyap oleh hembusan hidung-Nya.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Singa mengaum, singa meraung--patahlah gigi singa-singa muda.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Singa binasa karena kekurangan mangsa, dan anak-anak singa betina bercerai-berai.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Suatu perkataan telah disampaikan kepadaku dengan diam-diam dan telingaku menangkap bisikannya,
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
waktu bermenung oleh sebab khayal malam, ketika tidur nyenyak menghinggapi orang.
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Aku terkejut dan gentar, sehingga tulang-tulangku gemetar.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Suatu roh melewati aku, tegaklah bulu romaku.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Ia berhenti, tetapi rupanya tidak dapat kukenal. Suatu sosok ada di depan mataku, suara berbisik-bisik kudengar:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Mungkinkah seorang manusia benar di hadapan Allah, mungkinkah seseorang tahir di hadapan Penciptanya?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Sesungguhnya, hamba-hamba-Nya tidak dipercayai-Nya, malaikat-malaikat-Nyap didapati-Nya tersesat,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
lebih-lebih lagi mereka yang diam dalam pondok tanah liat, yang dasarnya dalam debu, yang mati terpijat seperti gegat.
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Di antara pagi dan petang mereka dihancurkan, dan tanpa dihiraukan mereka binasa untuk selama-lamanya.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Bukankah kemah mereka dicabut? Mereka mati, tetapi tanpa hikmat.
