Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
A LAILA pane mai la o Elipaza no Temana, i mai la,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
A i hoao makou e kamailio pu me oe, e uluhua anei oe? Aka, owai la ka mea hiki ke uumi i ka olelo?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Aia hoi; ua ao aku oe i na mea he nui, A ua hooikaika oe i na lima nawaliwali.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Ua kukulu iluna kau olelo i ka mea e hina ana, A ua hookupaa oe i na kuli e hemo ana.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Ano hoi, ua hiki mai ia maluna ou, a ua maule oe, Ua hoopa mai ia ia oe, a ua popilikia oe.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Aole anei keia kou makau, a me kou manaolana, O kou mea i kuko ai, a me ka pololei o kou mau aoao?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Ke noi aku nei au, e hoomanao oe, owai ka mea hala ole i make wale? Auhea hoi ka poe pono i hookiia'ku?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
E like me ka'u i ike ai, O na mea i waele ino, a mahi hewa, ohi no lakou ia mea hookahi.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Ma ka ha ana o ke Akua ua make lakou, A ma ka hanu o kona mau puka ihu ua hoopauia lakou.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
O ka uwo ana o ka liona, o ka leo o ka liona hae, A o na niho o na liona hou, ua haki.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
O ka liona, ua make ia no ka nele o ka mea pio, A o na keiki o ka liona wahine, ua hele liilii lakou.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Ua lawe malu ia mai kekahi olelo ia'u, A ua loaa i kuu pepeiao ka lohe iki o ia mea.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Iloko o na manao ma na moeuhane i ka po, I ka manawa i pauhia ai na kanaka i ka hiamoe,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Hiki mai ka makau ia'u a me ka haalulu, A hoohaalulu mai ia i ka nui o ko'u mau iwi.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Alaila maale ae la he uhane imua o ko'u maka; Ku iho la iluna ka hulu o ko'u io:
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Ku malie iho la ia, aole au i ike i kona ano; He kii imua o kou mau maka, He makani uuku, a he leo ka'u i lohe:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
E oi anei ka pono o ke kanaka mamua o ko ke Akua? He oi anei ka maemae o ke kanaka mamua o ka Mea nana ia i hana?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Aia hoi, aole ia i hilinai i kana poe kauwa, A hooili no ia i ka hewa maluna o kona poe anela:
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Heaha la hoi ka poe e noho ana i na hale lepo, Ha ka lepo ko lakou hookumu ana, ua ulupaia lakou imua o ka mu?
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Ua lukuia lakou mai kakahiaka a ke ahiahi: Ua make loa lakou, aohe mea nana i manao.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Aole anei e nalo wale aku ko lakou maikai ana? Make no lakou me ka naauao ole.
