Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Sai Elifaz mutumin Teman ya amsa,
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
“In wani ya yi maka magana, za ka ji haushi? Amma wa zai iya yin shiru?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Ka tuna yadda ka yi wa mutane da yawa magana, yadda ka ƙarfafa hannuwa marasa ƙarfi.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Maganarka ta ƙarfafa waɗanda suka yi tuntuɓe; ka ƙarfafa gwiwoyin da suka rasa ƙarfinsu.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Amma yanzu wahala ta zo maka, sai ka karaya; wahala ta sa ka rikice.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Ashe bai kamata ka dogara ga Allahnka ba, amincinka kuma yă zama begenka?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
“Ka duba ka gani yanzu. Wane marar laifi ne ya taɓa hallaka? Ko an taɓa hallaka masu adalci?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Na kula cewa waɗanda suke huɗa gonar mugunta, da waɗanda suke shuka mugunta, su ne suke girbe mugunta.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
A sa’a ɗaya Allah yake hallaka su, cikin fushinsa yakan hallaka su.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Zakoki suna ruri suna gurnani; duk da haka an karya haƙoran manyan zakoki.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Zakoki suna mutuwa domin ba dabbar da za su kashe su ci,’ya’yan zakanya kuma sun watse.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
“Asirce aka gaya mini maganan nan, da ƙyar kunnuwana suka iya ji.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Cikin mafarki da tsakar dare, lokacin kowa yana zurfin barci, na sami saƙon nan.
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Tsoro da fargaba suka kama ni har duk ƙasusuwan jikina suka yi ta rawa.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Wani iska ya taɓa mini fuska, sai tsigar jikina ta tashi.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Ya tsaya cik, amma ban iya sani ko mene ne ba. Wani abu ya tsaya a gabana, na kuma ji murya.
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
‘Ko zai yiwu mutum yă fi Allah adalci, ko kuma mutum yă fi wanda ya halicce shi tsarki?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
In Allah bai yarda da bayinsa ba, in ya sami mala’ikunsa da laifi,
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
to, su wane ne mutane masu zama a gidan da aka yi da laka, waɗanda da ƙura aka yi harsashensu, waɗanda za a iya murƙushe su kamar asu!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Tsakanin safe da yamma mai yiwuwa ne ragargaza su; farat ɗaya, su mutu har abada.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Ba a tuge igiyar tentinsu, don su mutu ba tare da hikima ba?’
