Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Et Eliphaz de Théman répondit et dit:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Tenter de te parler, sera-ce t'être importun? Mais qui pourrait s'empêcher de parler?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Voici, tu redressas beaucoup d'hommes, et fortifias des mains débiles,
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
ta parole releva ceux qui bronchaient, et tu raffermis les genoux qui pliaient.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Maintenant que ton tour vient, tu faiblis! maintenant que tu es atteint, tu es éperdu!
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
En ta crainte de Dieu ne te confies-tu pas, et ton espoir n'est-il pas l'innocence de ta vie?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Eh! penses-y! quel innocent a péri, et où les justes ont-ils été détruits?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Ainsi que je l'ai vu, ceux qui cultivent le mal, et sèment la malice, l'ont pour récolte;
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
au souffle de Dieu ils périssent, et le vent de son courroux les consume;
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
le cri du lion, et la voix du rugissant, et les dents des lionceaux leur sont ôtés,
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
le vieux lion périt faute de proie, et les petits de la lionne sont dispersés.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Mais une parole me fut dite à la dérobée, et mon oreille en a saisi le murmure.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Les visions de la nuit agitaient mes pensées, à l'heure où le sommeil accable les humains:
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
une terreur me saisit avec un tremblement, et le frisson parcourut tous mes os;
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
et un esprit passa devant mon visage, et sur mon corps mes cheveux se dressèrent;
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
une figure dont l'air m'est inconnu, s'arrêta en face de mes yeux; il y eut un frémissement, et j'entendis une voix:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
« L'homme est-il juste devant Dieu, et le mortel, pur devant son créateur?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Voici, de ses serviteurs Il se défie, et dans ses anges mêmes Il trouve du péché;
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
que sera-ce donc des habitants de maisons d'argile, dont les fondements posent sur la poudre? Ils sont détruits comme par la teigne,
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
d'un matin à un soir ils sont mis en pièces; sans qu'on y prenne garde, ils périssent pour toujours;
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
leur magnificence ne leur est-elle pas ôtée? Ils meurent, et n'ont pas la sagesse. »
