Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Alors Éliphaz, de Théman, prit la parole, et dit:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Si l'on tente de te parler, te fâcheras-tu? Mais qui pourrait retenir ses paroles?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Voici, tu as souvent instruit les autres, et tu as fortifié les mains affaiblies;
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Tes paroles ont relevé ceux qui chancelaient, et tu as raffermi les genoux qui pliaient.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
Et maintenant que le malheur t'arrive, tu te fâches; et parce qu'il t'a atteint, tu es tout éperdu!
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Ta piété ne fait-elle pas ta confiance? Ton espérance, n'est-ce pas l'intégrité de tes voies?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Cherche dans ta mémoire; quel est l'innocent qui a péri, et où des justes ont-ils été exterminés?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Pour moi, j'ai vu que ceux qui labourent l'iniquité et qui sèment la peine, la moissonnent.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Ils périssent par le souffle de Dieu, et ils sont consumés par le vent de sa colère.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Le rugissement du lion, le cri du grand lion cesse, et les dents du lionceau sont anéanties;
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Le lion périt faute de proie, et les petits de la lionne sont dispersés.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Une parole m'est furtivement arrivée, et mon oreille en a saisi le murmure.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
Au milieu de mes pensées, pendant les visions de la nuit, quand un profond sommeil tombe sur les humains,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Une frayeur et un tremblement me saisirent, et effrayèrent tous mes os.
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
Un esprit passa devant moi, et fit hérisser le poil de ma chair.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Il se tint là et je ne reconnus pas son visage; une figure était devant mes yeux. Il y eut un silence; et j'entendis une voix:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
“L'homme sera-t-il juste devant Dieu? L'homme sera-t-il pur devant celui qui l'a fait?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Voici, il ne se fie pas à ses serviteurs, il trouve des défauts à ses anges.
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
Combien plus chez ceux qui habitent des maisons d'argile, qui ont leurs fondements dans la poussière, qu'on écrase comme des vermisseaux!
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Ils sont détruits du matin au soir; sans qu'on y prenne garde, ils périssent pour toujours.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
La corde de leur tente est coupée, ils meurent, sans avoir été sages. “
